Тиберий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тиберий
2-ри император на Римската империя
Archeologico di Firenze, ritratto di Tiberio 02.JPG

Скулптурен портрет на Тиберий
Лични данни
Управление 19 август 1516 март 37
Пълно име Тиберий Клавдий Нерон (от раждането до осиновяването);
Тиберий Юлий Цезар (от осиновяването до качването на престола)
Тиберий Юлий Цезар Август (като император)
Други титли Imperator Caesar Divi filius Augustus (Император, син на Божествения Цезар, Август)
Роден 16 ноември 42 пр.н.е.
Рим, Италия
Починал 16 март 37
Мизенум, Италия
Предшественик Октавиан Август
Наследник Калигула
Семейство
Династия Юлиево-Клавдиева династия
Баща Тиберий Нерон
Майка Ливия Друзила
Бракове Випсания Агрипина (20 пр.н.е.-12 пр.н.е.)
Юлия Стара (11 пр.н.е.-2 пр.н.е.)
Потомци Друз Юлий Цезар;
Германик (осиновен)
Тиберий в Общомедия

Тиберий Юлий Цезар Август (на латински: Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 19 август 15 до 16 март 37.

Тиберий е син на Тиберий Нерон от знатното семейство на Клавдиите и Ливия Друзила, родена в богатия тогава квартал Палатин. Майка му има добри връзки с известни републикански семейства като Сервилиите, Емилиите и Ливиите, което прави Тиберий предопределен за политическа кариера.

През 39 пр.н.е. Ливия се развежда с мъжа си по настояване на Октавиан, който се оженва за нея и става осиновител на Тиберий. За пръв път се споменава името му в гражданската война между Марк Антоний и Октавиан през 32 пр.н.е.. След битката при Акциум участва в триумфалната процесия на Август.

Като член на семейството на Октавиан е напълно зависим от желанията му. През 20 пр.н.е. се жени за Випсания Агрипина, дъщеря на Випсаний Агрипа, дясната ръка на Октавиан Август. Когато Тиберий става консул, се ражда синът му Юлий Цезар Друз.

Агрипа умира през 12 пр.н.е. и Тиберий е принуден от Август да се разведе с любимата си жена за да се ожени за вдовицата на Агрипа - Юлия, дъщерята на император Август. Бракът не е щастлив и остава без деца. Повече от времето си Тиберий прекарва с военни походи в Германия и Панония, но през 6 пр.н.е. решава да се оттегли от обществения живот и да заживее на остров Родос, въпреки несъгласието на Август.

През 2 г. пр.н.е. Юлия е обвинена в изневяра и бракът с Тиберий е разтрогнат. През това време внукът на Август, Гай Цезар, е обявен за наследник и вижда в лицето на Тиберий заплаха. На Тиберий е разрешено да се завърне в Рим при условие, че не се меси в обществения живот. Скоро обаче за кратко време умират и двамата внука на императора, Гай и Луций Цезар, с което плановете му за престолонаследник се провалят. Така Тиберий отново изниква на преден план, макар че Август съвсем не бил привързан към него.

Октавиан Август осиновява Тиберий през 4 г. от н.е. През 6 г. е изпратен да потуши голямото Панонско въстание. След поражението на Вар при Тевтобург в 9 г., Тиберий ръководи овладяването на размириците и предотвратява нашествието на германските племена.

Възкачване[редактиране | edit source]

Когато Август издъхва на 19 август 14 г., идва ред на Тиберий да оглави държавата. Смъртта на императора е пазена в тайна за известен период от време, докато Тиберий и Ливия осигурят безпроблемното преминаване към новото управление.

Първото решение на Сената е да обожестви Август, но предаването на властта се оказва неочаквано сложно. На 18 септември Сенатът се събира, за да подтвърди новия принципат. Тиберий трябва да получи множество титли. Това се случва за пръв път и нито Сенатът, нито Тиберий знаят как да се държат. Скоро сред сенаторите настъпва суматоха — те са объркани, защото Тиберий обявява, че е прекалено стар за отговорностите на принцепс и желае да поеме само част от правомощията. Сенаторите му заявяват, че така държавата ще остане без истински ръководител и настояват той да вземе решение. В крайна сметка Тиберий поема властта, но отказва титлата "Баща на отечеството".

Тацит окачествява поведението на императора и сенаторите като фарс, понеже в несигурното положение Тиберий вече имал въоръжената подкрепа на преторианската гвардия и бил започнал да издава управленски заповеди, защото, както самият той се изразявял, "Държи вълка за ушите".

Раболепието и неразбирането на повечето сенатори предизвикало раздразнението на новия принцепс, който, както твърди Тацит, напуснал тяхното заседание, мърморейки думите: "О, хора, родени за робство!". Прикритото поведение и двойственият начин на изразяване на Тиберий също не се понравили на Сената.

Начало на управлението[редактиране | edit source]

Изображение на Тиберий върху монета

В началото на управлението си Тиберий е изправен пред бунтове на легионерите в Долна Германия и Панония, които не одобрявали избирането му за принцепс. Освен това те настояват да заплатите им да бъдат изравнени с тези на преторианците, а ветераните да получат просроченото си пенсиониране. Синът на Тиберий, Друз потушава бунта в Панония. В Германия въстанието е потушено от императорския племенник — пълководеца Германик, който решително отказва да бъде издигнат за император-съперник, въпреки настояванията на неговите войници. Благодарение на неговата лоялност е пресечена опасноста от гражданска война. Германик постига редица победи срещу варварските племена отвъд Рейн, отмъщава за поражението на Вар в Тевтобургската гора и през 17 г. празнува триумф в Рим заедно с Друз.

Външна политика[редактиране | edit source]

Тиберий се отказва от покоряването на Германия и не води завоевателни войни, преминавайки към тактическа отбрана на утвърдените граници, следвайки препоръката на Август. Подсилена е защитата на Рейнския лимес. През 15 г. придунавската област Мизия става римска провинция. По дипломатически път е избегнат конфликт с маркоманския вожд Маробод, който по-късно, след свалянето му от власт в 19 г., търси убежище при римляните.

Междувременно, някои от съюзните клиентни владетели: тракийският цар Раскупор II и Архелай, владетелят на Кападокия, са повикани и арестувани в Рим, поради подозрения в нелоялност, а след това, ок. 17-18 г., Кападокия е присъединена като провинция. В Галия и алпийските провинции са прекратени вълненията (21 г.) сред полунезависимите племена едуи, тревери и други. Сложен е край на размириците в Нумидия (в дн. Алжир), предизвикани от бунтовника Такфаринат, от 17 до 24 г. оглавявал разбойническа армия от маври и бербери. През 26 г. легионите потушават голямо въстание на тракийското племе беси, предвождани от жреца Вологез.

Вътрешнополитически мерки[редактиране | edit source]

На първо време Тиберий проявява изключителна скромност и умереност в поведението си, консултира се със Сената при всяко свое решение, избягва да издава декрети, давайки вид, че едва ли не се смята за нищо повече от частно лице. Показно той увеличава почестите, но не и фактическата власт на сенатското съсловие, а в същото време постепенно затвърждава контрола си над армията и отделя голямо внимание на обществената сигурност и безопасност - усилва охраната в Рим и Италия, за да се справи със скитащи разбойнически банди. Ангажира голям брой доносници и шпиони, чрез които да събира материал за евентуални бъдещи обвинения срещу видни лица.

Денарий с изображение на Тиберий и вероятно Ливия

Подобно на Август, издава закони срещу прахосничеството и неморалното поведение, но Тиберий бил склонен да доведе тези мерки до крайност. Възобновен е т.нар. "Закон за обида на величеството" (25 г.), според който например за углавно престъпление се считало дори внасянето на монета с императорския образ в тоалетна, или ругаенето пред статуя на императора. Тиберий не бил харесван император, защото под предлог, че въдворява морал и дисциплина, всъщност започнал да извършва своеволия.

Германик, след като е осиновен от принцепса, мистериозно умира в Сирия през 19 г., като се считало, че е отровен, според слухове не без намесата на Ливия, вдовица на Август и майка на Тиберий. Поради това, а и заради хладното им държание при публичното погребение на обичания пълководец, императорът и майка му си навличат ненавистта на простолюдието. Положението се усложнява при разследването и обвиненията срещу губернатора Калпурний Пизон, който, заподозрян заради участието си в трагедията, се самоубива. Въпреки този скандал Ливия упорито се стреми да запази контрола в управлението и по времето на своя син, нещо, което води до разрив в отношенията им и е една от причините за по-късната му изолация. След смъртта на Ливия през 29 г. синът ѝ отказва да я обожестви.

Заговора на Сеян[редактиране | edit source]

Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Като едно от главните събития по времето на Тиберий се оказва аферата Сеян. От началото на управлението му, префектът на преторианците Луций Елий Сеян е най-довереното лице на императора. Това става още по-видно, когато умира синът на Тиберий Друз през 23 г.от.н.е. (едва след години щяло да се разбере, че Друз е отровен от Луций Сеян, който има намерение да узурпира властта).

През 21 г. Сеян издейства настаняването на всичките шест преториански кохорти в Рим. За тази цел в околностите на града е построен голям военен лагер - Castra praetoria. Сеян използва страха на императора от заговори, за да се отърве от своите врагове чрез инсценирани процеси. По този начин управлението на Тиберий започва да се превръща в тирания.

Оттегляне от Рим[редактиране | edit source]

Влиянието на Сеян достига своя връх през 26 г. Тиберий се оттегля от обществеността и се установява на о.Капри. Според мнозина там той се отдава на разгулен живот и остава в историята като един от най-перверзните и извратени личности: имал е група от малки деца, които използвал със сексуална цел в специално устроена обстановка. Скоро изстъпленията му на острова стават достояние на обществото, а освен това имал антипатично и пъпчиво лице, поради което ставал все по-непопулярен. Тиберий управлява оттук нататък с писма. Редовно се осведомява за живота в столицата. По този начин Сеян фактически управлява, тъй като контролира кореспонденцията на императора и решава кой да получи аудиенция при него.

Сеян внимателно използва неразбирателствата в императорската фамилия и внушава на Тиберий, че главните му врагове са вдовицата на починалия военачалник Германик, Агрипина със синовете ѝ Нерон Цезар и Друз Цезар. Причина за подозренията е голямата популярност на Германик, която се пренася върху семейството му. На Агрипина е забранено да се омъжи, а три години по-късно срещу нея и синовете ѝ започва процес. Обвинени са в сексуална перверзия (30 г.), и въпреки че сред народа скалъпеният процес предизвиква възмущение, те са изпратени в изгнание, където умират след различни унижения и мъчения.

Свалянето на Сеян[редактиране | edit source]

През 31 от н.е. Сеян изпълнява заедно с Тиберий длъжността консул. Но той е вече в своя зенит. Тиберий разбира за плановете на Сеян да го убие и да узурпира властта. Научава това от снаха си, Антония, която открива в кореспонденцията на дъщеря си, Ливила, писмо до Сеян, в което тя му напомня, че те двамата са отровили Друз, сина на Тиберий, именно с цел да узурпират монархията за себе си. Писмото е по повод бъдещата сватба на дъщерята на Ливила — Юлия, и Сеян, която Ливила отказва да приеме. Тиберий веднага назначава нов, верен на него префект на преторианците, а Сеян без много шум е екзекутиран.

Последни години[редактиране | edit source]

Тези нещастни събития правят Тиберий още по-недоверчив, мрачен и допринасят за по-нататъшното му доброволно заточение. Повече никога не стъпил в Рим. В същото време неговата параноя, мизантропия и отмъстителност взимат все повече жертви. Обвинителни процеси и наказания срещу знатни граждани се провеждат редовно. На Капри мнозина загивали по жесток начин, без дори официални обвинения.

За Тиберий е по-важно да се занимава с литература и астрология, отколкото с политика. За негово щастие държавният апарат, изграден от Октавиан Август, работи безотказно дори с отдалечена императорска резиденция. Като цяло царуването му във външен и вътрешен план минава спокойно и без сериозни проблеми. В хазната е натрупана огромна сума в резултат от честите конфискации на частно имущество.

В периода на царуването си престава да устройва зрелищни игри и дарения за народа. Омразният данък печалба е увеличен с 1% и това прави твърде пестеливия император още по-непопулярен. Поради икономиите храмът на Август така и не е завършен. В последните му години се влошават отношенията с владетеля на Партия, който изпраща на императора враждебни писма. Сарматите и гетите започват да безпокоят Мизия.

В завещанието си Тиберий определя за наследник Гай Германик "Калигула", най-младият син на починалите Германик и Агрипина. За него казвал, че отглежда отровна змия в пазвата на Рим, наричал го още и "Фаетон" за римския народ. Тиберий умира на 16 март 37 н.е., на 95 години. Има сериозно съмнение, че малко след като е обявен за мъртъв, Тиберий неочаквано идва в съзнание и е удушен от Макрон, преториански префект, лоялен на Калигула. Народът посреща новината за смъртта му с радост и викове "Тиберий в Тибър!".[1]. Сенатът, с който Тиберий е бил винаги в сложни отношения, не приема решение за обожествяването му.

Митове и легенди за Тиберий[редактиране | edit source]

Sperlonga: пещера в една от вилите, където Тиберий се отдавал на развлеченията си

За Тиберий са се носели много и различни истории. Една от тях е следната:[2]

По времето когато Тиберий се бил оттеглил на остров Капри, той се отдавал на пълна почивка. Един ден, докато съзерцавал морските вълни, при него незабелязано се промъкнал един селяк-рибар, който в знак на почит му поднесъл грамадна риба. Изплашен от неочакваното появяване на рибаря, императорът се ядосал и дал заповед да натрият човека с рибата. Понеже по време на наказанието рибарят отправял благодарности към боговете, че не взел рака, който бил хванал същата сутрин, Тиберий заповядал да донесат и рака и да натрият умиращия човек с него.
[3]
Казват дори, че при едно жертвоприношение бил пленен от красотата на помощника, който носел кадилницата; не можал да се сдържи и щом свършил обредът, го отвел настрана и го изнасилил заедно с флейтиста, негов брат; и веднага след това заповядал да счупят краката и на двамата, защото взаимно се укорявали в безсрамие.


Често бил суеверен. Не правел нищо, без да се допита до хороскопа си. Негов най-близък довереник бил астрологът Трасил. Нямал доверие на лекари. Винаги изглеждал недоволен и сериозен. С близките си роднини почти не разговарял. Служел си по-добре с лявата ръка. Имал ръст над средния и бил много силен. Също като Август се страхувал от светкавици, и в случай на буря носел лавров венец. Уплашил се за живота си, когато намерил огромната змия, която отглеждал изпохапана от мравки — изтълкувал го като предупреждение да се пази от гнева на тълпата — заради това и други знамения не се решил да посети отново Рим.

Тиберий е римски император по времето, когато Исус Христос започва да проповядва в Юдея и е разпънат на кръст по заповед на тогавашния губернатор Пилат Понтийски. В Новия завет (Лука 3:1) Тиберий е споменат поименно само веднъж. По-късни църковни предания неправилно свързват императора с новото учение, като е по-вероятно той въобще да не е научил за случилото се събитие, което щяло да промени хода на историята в следващите векове.

Литература[редактиране | edit source]

Граници на империята през управлението на Тиберий.
██ граници преди 14 г. сл.н.е, ██ новоприсъединени провинции от 14 до 37 г., ██ Васални държави на Римската империя
  • Grant, M. Aspects of the Principate of Tiberius. New York, 1950
  • Shotter, David (1992). Tiberius Caesar. London: Routledge
  • Salmon, Edward. History of the Roman World, 30 B.C.-A.D.138, Part II: Tiberius. Methuen (1968)
  • Seager, R. Tiberius. London, 1972.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тацит, Анали, 50 VI.50
  2. Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 60
  3. Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 44