Тиберий II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тиберий II
византийски император
Tiberius II.jpg
Златен солид на Тиберий Константин
Лични данни
Управление 574 - 582
Роден ок. 540 или 520
Починал 14 август 582
Константинопол
Предшественик Юстин II
Наследник Маврикий
Семейство
Брак Елия Анастасия
Тиберий II в Общомедия

Флавий Тиберий Константин (на латински: Flavius Tiberius Constantinus) също и Тиберий II Константин (540-14 август 582) е византийски император (578-582) от Юстиниановата династия. По произход е романизиран тракиец.

Тиберий ІІ идва на трона с помоща на императрица София. Бил приятел на Юстин II, който го определя за comes excubitorum, началник на дворцовата стража. Тиберий поема контрола върху империята, когато Юстин става душевноболен и е убеден да абдикира през 574 година. Тогава Тиберий е издигнат в сан цезар и става регент на империята заедно с императрица София, която оказва решаваща роля в управлението.

Управление[редактиране | edit source]

Новият император приема името Константин. За да увеличи популярността си сред народа и аристокрацията, той незабавно започва да харчи парите, които били съхранявани в съкровищницата. Тиберий отделя много средства за благотворителност и строежи. След края на краткото му управление, неговата щедрост довежда империята до банкрут.

Цезар и регент[редактиране | edit source]

За да бъде запазено спокойствието по Дунавската граница, императора увеличава плащаният на аварите годишен данък до 80 хил. златни номизми. Армиите на Балканите са изтеглени за защита на източната граница от сасанидските перси и за отбраната на градовете в Италия от лангобардите. През 575 г. византийците купуват 3-годишно примирие с Персийската империя, плащайки 30 хил. номизми злато. Опитите да бъде спечелено време дават частичен резултат, но през 576 г. византийците търпят неуспех в Италия и губят още територии, а на изток примирието бива нарушено от персийска страна.

През 576-7 г. генерал Юстиниан спира настъплението на персите в Армения, навлиза в Месопотамия до поречието на Ефрат, но е победен и се оттегля. Императора го сменя с Маврикий (бъдещият император). Докато абдикиралият Юстин е все още жив, Маврикий продължава да се бори успешно срещу сасанидските перси в Армения.

По същото време константинополското правителство дава огромен подкуп (200 хил. номизми) на ломбардските главатари с цел да бъде осуетено избирането на техен крал в Италия. Когато славяните нападат Илирик през 577 г., империята плаща на аварите за да ги отблъснат.

Едноличен император[редактиране | edit source]

Когато Тиберий става август и пълновластен император, след смъртта на Юстин (септември/октомври 578 г.), той раздава на народа в столицата 7200 паунда злато, което се повтаряло всяка година по случай на възкачването му. Освен това намалява всички данъци с една-четвърт за следващите 4 години. Прахосничеството на Тиберий възмущава императрицата и много от придворните. Той отхвърля настояването на овдовялата императрица София за брак с него, чрез което тя се стреми да запази влиянието и правомощията си. Когато императора категорично отказва да се ожени за София, тя организира неуспешен заговор срещу семейството му. След като е разкрита, тя запазва императорската си титла, но няма предишната власт.

Византия и лангобардите в Италия, ок. 575 г.

През 579 г. Тиберий отново насочва вниманието си на запад. Земите в Италия продължават да бъдат застрашавани от лангобардите, но град Рим все пак е опазен. Императора търси съюз и помощ от франките. В Италия са изпратени пари и военни подкрепления за защитата срещу лангобардите, сключен е мир с вестготите в Испания, берберите нахлули в Северна Африка са победени. В същата година аварите нарушават мира на Балканите и обсаждат Сирмиум. Използвайки намаленото военно присъствие в Тракия и Македония, славяните започват да се заселват на Балканския полуостров след 579 година.

Империята не разполага с нужната армия за да се защитава на всички фронтове. В армията назрява недоволство поради липсата на заплати. Въпреки това през 580 и 581 г. пълководецът Маврикий постига нови успехи при похода срещу персите в Армения и Месопотамия, достигайки за кратко до брега на Каспийско море.

В 582 г. Тиберий е принуден да споразумее неизгоден мир с аварите, нападащи слабо защитените Балкански провинции. Съгласно споразумението аварите получават сума равна на 3-годишнен данък (240 хил. златни солида). Освен че подновява плащането на данъка, императора приема да им предаде важната дунавска крепост Сирмиум, която варварите сриват. По същото време славяните нахлуват в Гърция и достигат дори до Атина.

През август 582 г. императора е повален от болест, или може би отровен според слуха. Преди да издъхне посочва своят зет, пълководеца Маврикий за наследник на императорската власт. Когато Тиберий починал на следващият ден (14 август 582 г.), Маврикий става император.

Историкът Прайвит-Ортън определя Тиберий Константин "наистина първият от гръцките императори, при който Византия става най-подходящото название за Източната империя, която е все още римска по традиция". Той е един от последните латиноговорящи василевси. Много историци възхваляват Тиберий за неговата хуманност и достойнство, но изключителната му щедрост бързо разорява държавата.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Юстин II Византийски император (578 – 582) Маврикий