Тибет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на Тибет между 1912 и 1950. Тази версия е въведена от тринадесетият Далай Лама през 1912. Тя още се използва от тибетското правителство в изгнание, но е забранена в Китайската народна република.

Тибет (на тибетски: བོད་ - Бод ("Земя на снеговете"); кит.: 西藏 - Сидзан) е географска област в Централна Азия, разположена на Цинхай-Тибетското плато. В различни периоди от историята Тибет е бил независима държава, част от Монголската империя или васална област на Китай. От 1950 г. е присъединена към КНР заедно с още няколко провинции. Традиционните граници на Тибет обхващат историческите области У Цанг, Кам и Амдо, а Тибетския автономен регион (ТАР) заема по-малко от половината от историческите земи на областта. Населението на ТАР съставлява едва трета от населението на Тибет. Столица и най-голям град на Тибет е Лхаса.

История[редактиране | edit source]

Дворецът "Потала"

Към първата половина на 8 век в Тибет възниква държава. Разпространява се будизмът. През по-голямата част от средновековието страната е под културното и политическо влияние на Китай. В края на 19 век Тибет е обект на спорове между Китай и Британската империя. Китайските войски го напускат през 1911, с което той се превръща в де факто независима държава, но остава юридически непризнат от нито една друга държава, а политическите и икономическите му контакти с външния свят са изключително ограничени.

Китайската народна република изпраща войски в Тибет през 1949, след като побеждава Националистически Китай в гражданската война. През 1951 година между окупаторите и правителството на Тибет е подписано споразумение, наречено "Споразумение за мирното освобождение на Тибет", което определя взаимоотношенията между Китай и Тибет. Според самия далай лама Тензин Гяцо, китайската армия не е нападала мирно население.[1]

Политика[редактиране | edit source]

В наши дни територията на окупирания Тибет влиза в състава на КНР, но в Дхарамсала (Индия) се намира тибетското правителство в изгнание, чиято глава е XIV-я Далай Лама. През 2002 г. той се отказва от задълженията си на глава на правителството и сега тибетското правителство в изгнание се води от примиер-министъра Самдонг Ринпоче.

География[редактиране | edit source]

Географско положение и граници[редактиране | edit source]

Общата площ на Тибет (включително и провинциите У Цанг, Кхам и Амдо) е 2 500 000 квадратни километра. Областта граничи с Индия и Непал на юг, с Бирма на югоизток и с Китай на изток, север и запад.

Релеф[редактиране | edit source]

Тибет е раположен в една от най-високите планински вериги - Хималаите. Не случайно е наричан "Покрива на света". Тук се намират едни от най-високите върхове Джомолунгма (Еверест) - 8848 м; Даулагири - 8172 м; Анапурна - 8078 м; Манаслу - 8125 м; Чо Ою - 8153 м; Макалу - 8481 м; Лхотце - 8501 м. Средната надморска височина в Тибет е 4 000 м.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Тибет е изключително суров. Средните температури през юли са 14°C, а през януари са -4°C. Средното количество на валежите силно се различава в различните части на Тибет. В западните части те са 1 мм. през януари и 25 мм. през юли, а в източните части те са 25—30 мм. през януари и 80 мм. през юли.

От територията на Тибет извират много големи реки, и тъй като преминават през териториите, населявани от други народи, те са ни известни с техните названия, а не с тибетските им имена. Това са Брахмапутра (Ярлунг Цангпо), Хуанхъ (Мачу), Яндзъ (Дручу), Инд (Сенге Кхабаб) и Меконг (Зачу).

Население[редактиране | edit source]

Тибетска жена в Лхаса с будистка молитвена мелничка

Населението на Тибет наброява около 6 милиона тибетци и 7,5 милиона китайци. Езикът е тибетски, пренадлежащ към тибетско-бирманската езикова група. Тибетците се занимават основно с животновъдство и селско стопанство, а живеещите на територията китайци са ангажирани в управленческия сектор, търговията и услугите. Тибетците в изгнание са около 134 000.

Култура[редактиране | edit source]

Етническите тибетци изповядват както будизъм, така и старата религия Бон. Тибетският език се отнася към групата на тибето-бирманските езици. От момента на влизането на Тибет в състава на Китай официален език е китайският. Обучението в началните класове се извършва на тибетски и с преминаване към горните класове преминава на китайски. Тибет избягва ексцесиите на Културната революция и населението е запазило своите социални и културни особености.[2]

Вижте още[редактиране | edit source]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Laird, Thomas. The Story of Tibet: Conversations with the Dalai Lama. Grove Press, 2006. ISBN 0-8021-1827-5. с. 301.
  2. Goldstein, Melvyn C.. The Snow Lion and the Dragon: China, Tibet, and the Dalai Lama. University of California Press, 1997. ISBN 0-520-21254-1. с. 52-54.

Източници[редактиране | edit source]