Тигров питон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тигров питон
Python molurus molurus 2.jpg
Тигров питон в зоопарка в Сан Диего
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Pythonidae Питонови
род: Python Питони
вид: P. molurus Тигров питон
Научно наименование
Уикивидове Python molurus
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Boa ordinata Schneider, 1801
  • Boa cinerae Schneider, 1801
  • Boa castanea Schneider, 1801
  • Boa albicans Schneider, 1801
  • Boa orbiculata Schneider, 1801
  • Coluber boaeformis Shaw, 1802
  • Coluber molurus Linnaeus, 1758
  • Python asterophis tigris Fitzinger, 1843
  • Python bora Daudin, 1803
  • Python tigris Daudin, 1803
  • Python tigris castaneus Daudin, 1803
  • Python tigris albanicus Daudin, 1803
  • Python ordinatus Daudin, 1803
  • Python jamesonii Gray, 1842
  • Python javanicus Kuhl, 1820
  • Python molurus Kluge, 1993[1]
  • Python molurus Gray, 1842
  • Python molurus Boulenger, 1893
  • Python molurus M.A. Smith, 1943
  • Python molurus pimbura Deraniyagala, 1945[2]
  • Python molurus molurus Werner, 1899[3]
  • Python molurus molurus Stull, 1935
  • Python molurus molurus Stimson, 1969
  • Python molurus var. ocellatus Werner, 1899
  • Python molurus var. intermedia Werner, 1899
  • Python molurus var. molurus Deuve, 1970
Разпространение
Python molurus Area.svg

Тигровият питон (Python molurus), още Цейлонски или Светъл тигров питон, е голяма неотровна змия от семейство Питонови, срещана в много тропически и субтропически региони на Южна и Югоизточна Азия. На английски видът е известен като Индийски питон, Черноопашат питон, Индийски скален питон и Азиатски скален питон.

Географско разпространение и хабитат[редактиране | edit source]

Този вид се среща в Индия, южен Непал, Пакистан, Шри Ланка, Бутан, Бангладеш, и се предполага наличието му и в северната част на Мианмар.[4]

Тигровият питон обитава разнообразни хабитати, включително тревисти и блатисти местности, скалисти подножия, гори и открити местности в джунглата, речни долини. Този вид змии се нуждаят от постоянен водоизточник в хабитата си.[5] Понякога могат да бъдат открити в изоставени леговища на бозайници, дупки в дърветата, сред гъсти водни тръстики и горички от мангрово дърво.[6]

Физическо описание[редактиране | edit source]

Лабиалните ямки на тигров питон

Цветовата шарка е по-белезникава или по-жълтеникава с петна, вариращи от златисто до тъмно кафяво. Окраската варира в зависимост от терена на обитавания хабитат. Екземплярите от хълмистите гори на Западните Гхати и Асам са по-тъмни, докато тези населяващи платото Декан и Източния бряг обикновено са по-светли.[6]

В Пакистан видът традиционно достига дължина от 2,4-3 m.[7] В Индия видът достига средна дължина до 3 m.[8][6] Тези измервания намират подкрепа в изследване от 1990 г. на Националния парк Кеоладео, при което 25% от регистрираната популация на питони имала средна дължина 2,7-3,3 m. При проучването само два екземпляра достигнали дължина от 3,6 m.[9] Най-дългият научно регистриран индивид от вида, с произход Пакистан, е с дължина от 4,6 m и тегло от 52 кг.[7]

Поведение[редактиране | edit source]

Тигров питон с отворена уста

Летаргични и бавноподвижни дори и в естествения си хабитат, тези змии проявяват плах нрав и рядко атакуват, дори и когато самите те биват атакувани. Придвижват се обикновено по права линия. Добри плувци са и се чувстват добре във водата. Ако е необходимо могат да прекарат под водата в продължение на много минути, но обикновено предпочитат да се намират в близост до брега.

Хранене[редактиране | edit source]

Цейлонските тигрови питони са хищници, хранят се безразборно с бозайници, птици и други влечуги, но имат склонност да предпочитат бозайниците. Предизвикана към действие при вида на плячка, змията приближава с вибрираща опашка и нанася удар с отворена уста. Убива живата си плячка чрез задушаване, като се омотава плътно около нея веднъж или два пъти. След обилно нахранване този вид змия не е предразположен към движение, тъй като по-твърдите части от погълнатата плячка могат да пронижат отвътре тялото ѝ. Затова в случаите, когато бива обезпокоена след хранене, змията повръща погълнатото, за да избяга от потенциалните си врагове. След обилно нахранване индивидът може да не приема храна в продължение на седмици, като най-дългият регистриран период е 2 години.

Тигровият питон може да погълне плячка дори по-голяма от диаметъра на змията, тъй като костите на горната и долната ѝ челюст не са свързани помежду си и могат да се разкачат. Плячката не може да избяга от захапката на змията, тъй като зъбите ѝ са извити навътре.

Размножаване[редактиране | edit source]

Люпило с яйца на цейлонски тигров питон

Цейлонският тигров питон е яйценосно животно, женската снася до 100 яйца и се грижи за тях до излюпването.[5] Изследванията до момента показват, че този вид змии е способен да повиши телесната си температура над температурата на средата, извършвайки мускулни контракции.[10] Малките се излюпват с дължина от 45-60 cm и порастват бързо.[5]

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Този вид змии са чест обект на преследване заради фината си кожа и по тази причина са обявени за застрашени. Частично защитени са от местните власти в Тамил Наду. В Керала и Тамил Наду месото на цейлонския тигров питон се цени от местните жители, като за мазнината се смята, че има лечебна сила.

Видът се класифицира в категорията нисък риск/почти застрашен в Червения списък на световнозастрашените видове (v2.3, 1996) на Международния съюз за защита на природата.[3] Тази класификация е индикатор, че видът може да бъде застрашен от изчезване и популацията му се нуждае от регулярно преразглеждане.[11]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
  2. ((en))  Python molurus (LINNAEUS, 1758). // The Reptile Database. Посетен на 17 април 2013.
  3. а б ((en))  Python molurus. // IUCN Red List. Посетен на 3 април 2013.
  4. R. Whitaker, A. Captain: Snakes of India, The field guide. Chennai, India: Draco Books 2004, ISBN 81-901873-0-9, p. 3, 12, 78-81.
  5. а б в Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
  6. а б в Rhomulus Whitaker: „Common Indian Snakes – A Field Guide“; The Macmillan Company of India Limited, 1987; pp. 6-9; SBN 33390-198-3
  7. а б Minton, S. A. (1966), "A contribution to the herpetology of West Pakistan", Bulletin of the American Museum of Natural History 134 (2): 117–118, http://digitallibrary.amnh.org/dspace/handle/2246/1129 .
  8. Wall, F. (1912), "A popular treatise on the common Indian snakes – The Indian Python", Journal of the Bombay Natural History Society 21: 447–476, http://www.archive.org/details/populartreatiseo00wall .
  9. Bhupathy, S. (1990), "Blotch structure in individual identification of the Indian Python (Python molurus molurus) and its possible usage in population estimation", Journal of the Bombay Natural History Society 87 (3): 399–404 .
  10. Hutchison, Victor H.; Dowling, Herndon G. & Vinegar, Allen (1966), "Thermoregulation in a Brooding Female Indian Python, Python molurus bivittatus", Science 151 (3711): 694–695, doi:10.1126/science.151.3711.694 .
  11. 1994 Categories & Criteria (version 2.3), IUCN Red List.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Python molurus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.