Тиква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тиква
Pumpkins.jpg
Cucurbita maxima
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Cucurbitales
семейство: Cucurbitaceae Тиквови
род: Cucurbita Тиква
Научно наименование
Уикивидове Cucurbita
Linnaeus, 1753
Видове
Цвят на тиква с насекоми

Тиквата спада към така наречените плодови зеленчуци. Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми.

Характеристики на растението[редактиране | edit source]

Тиквите (Cucurbita) са род растения от семейство Тиквови. Стъблото на тиквата е влачещо се и достига на дължина до 4—5 метра. То е цилиндрично или ръбесто, цялото покрито с остри и твърди бели космици. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури. Понякога те са разположени толкова наблизо едно до друго, че земята не се вижда от тях. И не само земята. Често те закриват цветовете така, че пречат на пчелите да ги открият, за да смучат сладък нектар от тях и да ги опрашват.

Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Мъжките цветове са разположени на дълги и тънки дръжки, а женските — на сравнително дебели и къси. Тиквата е еднодомно растение, т.к. на едно и също растение се намират и женски, и мъжки цветове. Наскоро, след като прашецът от мъжките цветове попадне върху женските, започва образуването на малка тиквичка, която бързо нараства. Листата се отдръпват, за да направят място на едрите плодове, които може да достигнат на тежина до 40—50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Тиквата вирее на места, които са добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете. За израстването на голям плод е нужно почвата да бъде богата на хранителни вещества, като наторяването зависи от предшестващата култура, която е била отглеждана. Сеитбата се извършва в края на м. април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14°С.

Прави се гнездо, слага се тор и се засяват по 5-6 семена във всяко едно от тях. След засяването на семената е нужна редовна обработка на почвата и борба с плевелите. Заради развитата си коренова система, тиквата няма нужда от редовно поливане. Когато растенията образуват 2-3 листа, те се разсаждат, като се оставя по 1 растение в гнездо.

Продукцията се прибира към края на м. септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20-25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5°С.

Полезни свойства[редактиране | edit source]

Тиквите съдържат много плодова захар (в кечествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С ( 10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 г тиквени семки се съдържа 46.1% от дневната нужда на организма от магнезий.

Тиквени гиганти[редактиране | edit source]

Най-голямата тиква в света е отгледана през 1990 г. в САЩ от Хауърд Дил и тежи 782,4 кг. Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг.

Възприето е семената от всяка гигантска тиква да бъдат кръщавани, като се спазва строга методология. Името се формира като първо се слага теглото (във паундове) на тиквата, следва фамилията на човека, който я е отгледал и накрая годината. Например семената на тиквата, поставила рекорд през 2004 г., са кръстени "1446 Итън 2004".

Днес отглеждането на гигантски тикви се счита за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.

Тиквата като кулинарен продукт[редактиране | edit source]

Печена тиква с орехи.

Зелените тиквички са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част. Те най-често се използват за готвене, като напоследък навлизат и като съставка на салати в суров вид.

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Освен за печене и варене тиквата се използва и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши.

Тиквените семки[редактиране | edit source]

Семената на тиквата са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се нареждат на трето място по консумация след фъстъците и слънчогледовите семки.

За да запазят качествата си и да не се развалят, семките на тиквата трябва да се съхраняват на тъмно и прохладно място, дори и да са преминали топлинна обработка.

В България най-често тиквените семки се изпичат преди тяхната консумация. Напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към салати в суров вид.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]