Тиквени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тиквени
Κολοκυνθού
— село —
Гърция
40.5047° с. ш. 21.2119° и. д.
Тиквени
Западна Македония
40.5047° с. ш. 21.2119° и. д.
Тиквени
Костурско
40.5047° с. ш. 21.2119° и. д.
Тиквени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина634 m
Население691 души (2021 г.)
ДемонимТиквѐнци

Тѝквени (на гръцки: Κολοκυνθού, Колокинту, до 1926 година Τίκβενη, Тиквени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония със 704 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Белица (Бистрица) и Рулската река (Бистрица).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Неолит[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Тиквенско неолитно селище

В 2001 година при разширяването на отклонението от магистралата Егнатия Одос от Сятища до Смърдеш край Тиквени е разкрито неолитно селище. Всички находки се датират след мезолита и се състоят от каменни и костени сечива, идоли, керамика и остатъци от лодки и бижута.[3][4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Тиквени са отбелязани поименно 35 глави на домакинства.[5]

В края на XIX век селото е чифлик.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тирвени (Tirvéni) живеят 600 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тиквени (Tikvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 130 жители българи и 20 мюсюлмани.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тиквени има 190 жители българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тиквени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 45 къщи.[9]

В началото на XX век цялото население на Тиквени е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[10] Същата година турските власти не допускат учителя Д. Георгиев от Шестеово да отвори българско училище в селото[11] Според гръцкия вестник „Емброс“ още през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, Горенци и Жупанища.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 360 българи екзархисти.[13]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 200 жители.[14] В 1910 година Тиквени (Τίκβενι) вече е представено като екзархийско село - с „200 православни гърци, под българския терор от 1904“.[15]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Тиквени (Τίκβενη) има 20 семейства, от които 10 „схизматици“.[16]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Тиквени преди Балканската война има 35 български къщи.[17]

По време на Балканската война 3 души от Тиквени се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тиквенъ е обозначено като българско селище.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година един човек се изселва по официален път в България,[14] но емиграцията към България е много по-голяма.[2]

Традиционно населението произвежда жито, тютюн, боб, ябълки и градинарски култури, като землището на селото е много плодородно.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тиквени има 15 къщи славяни християни.[20]

В 1920 година селото е посочено с 15 къщи на християни славяни.[21]

В 1926 година името на селото е преведено на Колокинту (в превод Тиквено).[22]

Според гръцка статистика от 1932 година Тиквени (Колокинту) има 35 чуждоговорещи (славяногласни) фамилии.[23]

През Втората световна война Тиквени е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[24] Селото пострадва от войната.[2]

През 1945 година гръцкият националист Павле Сягарис открадва от Тиквени пет глави добитък.[25] През 1946 година главата на Евгения Колевичин (Атанасиу), член на НОМС, е остригана насред селото от гръцки реакционери.[26]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. 30 души загиват, а много емигрират в източноевропейските страни.[2] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци,[14] а други 21 деца са отведени от гръцките власти в Солун и са предадени на фондацията на Кралица Фредерика „Агия Триада“.[27]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 207[2] 145[2] 220[2] 282[2] 204[2] 215[2] 285[2] 604[2] 614[2] 704 744

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Четници на Васил Чекаларов, трети и четвърти на втори ред са Наум Кръстев и Никола Тодоров от Тиквени.
Родени в Тиквени
  • Апостол Живков, брат на Костандо Живков, загинал като доброволец в българската армия през Първата световна война
  • Кирил Велев (1892-1974), български и американски общественик, ръководител на МПО „Александър Велики“ в Лорейн, Охайо.[28]
  • Костандо Живков (1867 – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
  • Наум Кръстев, български революционер от ВМОРО
  • Никола Даров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[29]
  • Никола Тодоров (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 12 юли 1913 до 1 март 1914 година[30]
  • Ставри Динев (Динов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 14 декември 1913 година[31]
  • Стерьо Живков, брат на Костандо Живков, загинал като четник през 1907 година
  • Христо Живков, брат на Костандо Живков, загинал в Гръцко-турската война (1919-1922)
  • Христо Петров, български революционер от ВМОРО
  • Щерьо Търпов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[32]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Ο Νεολιθικός Οικισμός Κολοκυνθούς // Ιστορικά Καστοριάς, 22 януари 2011. Посетен на 22 октомври 2016.
  4. ↑ Ανασκαφική έρευνα στο νεολιθικό οικισμό Κολοκυνθού, Δήμου Αλιάκμονα Καστοριάς // Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Посетен на 22 октомври 2016.[неработеща препратка]
  5. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  12. ↑ EMBROS, 31.1.1903, стр. 3
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  14. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  15. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ
  16. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  17. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  19. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  21. ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ
  22. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ
  24. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија, Мисла, Скопие, 1971, стр.163
  26. ↑ Мамуровски, Ташко. Светли ликови од Егејска Македонија (1945-1949), Скопие, 1987, стр. 105; Егејска Македонија во НОБ, 1946, Том III, стр.324-326.
  27. ↑ Матинова, Фана Буцкова. И ние сме деца на мајката земја ..., Скопие, 1998, стр.51-52.
  28. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 372.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 200.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тиквени&oldid=12188414“.