Тиквеш
Вижте пояснителната страница за други значения на Тиквеш.
Тиквеш или Тиквешия (на македонска литературна норма: Тиквеш, Тиквешија) е историко-географска област, разположена в южната част на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Областта е разположена западно от долината на река Вардар и обхваща Тиквешката котловина, северната част от платото Витачево и долината на Речка река. На изток Тиквеш граничи с Повардарието, на юг с областта Мариово (Тиквешко Мариово), на запад с областта Пелагония, а на север чрез планината Клепа се отделя от малката Изворска област и Азот.
В хидрографско отношение Тиквеш е средно богат на водни ресурси. През него протичат реките Речка река, Дошница, Бошава и Черна (Църна), на която е изградено Тиквешкото езеро, един от най-големите язовири в Република Македония.
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 мм. Тиквешкото езеро оказва промана върху микроклимата на региона.
[редактиране] История
Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от неолита, античността и средновековието. Богдан Филов, посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град.
| „ | Оттам сигурно е получила името си и цялата околност около Кавадарци, която се казва също Тиквеш, без това име да отговаря на някой от сегашните градове.[1] | “ |
Днес това място е потопено под Тиквешкото езеро, като само най-високата му част се издига над нивото на водата. Местните наричат този остров Градот или Град Тиквеш. В същата местност през 50-те и 60-те години на миналия век при археологически разкопки е проучена елинистична и средновековна крепост, която е играла ролята на укрепено ядро на споменатия град.[2]
В годините на Османското владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е нахия в рамките на Струмишка каза, а от 17 век е самостоятелна кааза в състава на Кюстендилския санджак. В средата на 17 век през Тиквеш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише следното за казата:
| „ | ...има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи.[3] | “ |
В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише:
| „ | Тиквеш - град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов, към 1900 година в каазата Тиквеш живеят общо 47293 жители от които 26575 българи християни, 17961 българи мюсюлмани, 2076 турци, 24 арнаути християни, 122 власи и 535 цигани.[5]
През лятото на 1913 година в областта избухва Тиквешкото въстание, което е първият масов въоръжен протест на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. По време на въстанието са освободени Неготино, Кавадарци и Ваташа.
[редактиране] Селища
В Тиквеш се намират градовете Кавадарци и Неготино, които са главни административни, стопански и културни центрове на региона и седалища на общини. По-значими села в областта са Ваташа, Росоман (център на община), Возарци, Сопот, Марена, Ресава, Дреново, Бегнище.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр.133-134
- ↑ Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.204-206.
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267.
- ↑ Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 165.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр.153-156
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
