Тиквеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тиквеш.

Изглед от Тиквеш

Тиквеш или Тиквешия (на македонска литературна норма: Тиквеш, Тиквешија) е историко-географска област, разположена в южната част на Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Областта е разположена западно от долината на река Вардар и обхваща Тиквешката котловина, северната част от платото Витачево и долината на Речка река. На изток Тиквеш граничи с Повардарието, на юг с областта Мариово (Тиквешко Мариово), на запад с областта Пелагония, а на север чрез планината Клепа се отделя от малката Изворска област и Азот.

В хидрографско отношение Тиквеш е средно богат на водни ресурси. През него протичат реките Речка река, Дошница, Бошава и Черна (Църна), на която е изградено Тиквешкото езеро, един от най-големите язовири в Република Македония.

Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 мм. Тиквешкото езеро оказва промана върху микроклимата на региона.

История[редактиране | edit source]

Възпоменателно табло на войводите от ВМОРО в Тиквешко: Александър Станоев, Петър Юруков, Петър Самарджиев, Добри Даскалов, Милан Попмихайлов и Йованче Попантов. Източник: ДА "Архиви".

Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от неолита, античността и средновековието. Богдан Филов, посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град.

Оттам сигурно е получила името си и цялата околност около Кавадарци, която се казва също Тиквеш, без това име да отговаря на някой от сегашните градове.[1]

Днес това място е потопено под Тиквешкото езеро, като само най-високата му част се издига над нивото на водата. Местните наричат този остров Градот или Град Тиквеш. В същата местност през 50-те и 60-те години на миналия век при археологически разкопки е проучена елинистична и средновековна крепост, която е играла ролята на укрепено ядро на споменатия град.[2]

В годините на Османското владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е нахия в рамките на Струмишка каза, а от 17 век е самостоятелна кааза в състава на Кюстендилския санджак. В средата на 17 век през Тиквеш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише следното за казата:

...има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи.[3]

В 1839 година немският пътешественик и учен Аугуст Гризебах посещава Тиквеш и по-късно пише:

Аз чух да уверяват, че най-добре албански се говори в Елбасан, а български най-чисто се приказва в македонската околия Тиквеш, която лежи на пътя Скопие за Солун[4].

В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише:

Тиквеш - град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов, към 1900 година в каазата Тиквеш живеят общо 47293 жители от които 26575 българи християни, 17961 българи мюсюлмани, 2076 турци, 24 арнаути християни, 122 власи и 535 цигани.[6]

През лятото на 1913 година в областта избухва Тиквешкото въстание, което е първият масов въоръжен протест на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. По време на въстанието са освободени Неготино, Кавадарци и Ваташа.

Селища[редактиране | edit source]

В Тиквеш се намират градовете Кавадарци и Неготино, които са главни административни, стопански и културни центрове на региона и седалища на общини. По-значими села в областта са Ваташа, Росоман (център на община), Возарци, Сопот, Марена, Ресава, Дреново, Бегнище.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.