Тиксо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тиксо от Китай

Самозалепващата лента, тиксо или скоч, представлява структура от няколко основни слоя. Първият основен слой е носещият (Backing material или carrier). Най-често за него се използва BOPP фолио (биаксиално ориентиран полипропилен), OPP (еднопосочно ориентиран полипропилен), хартия или дори плат (за платнено тиксо). От носещият слой се определя издръжливостта на тиксото към механични натоварвания. Колкото по-голяма дебелина има носещият слой, толкова по-тежки товари може да се опаковат със съответното тиксо без да се скъса. Тиксото, което се използва за индустриално и общо приложение най-често е на основата на BOPP. Не е препоръчително да се използва нискокачествено тиксо при отговорни приложения, поради ниската устойчивост в напречно и надлъжно направление, поради което тиксото се къса лесно и често още при поставянето или се отлепя след кратък период от време (наблюдава се най-често при тиксото произведено в Китай и при други нискокачествени марки).

Вторият основен слой в тиксото е лепилният. Лепилата, които се използват в производството на тиксо са много и различни видове. Подреждат се в три категории:

  • Лепило на основата на синтетичен каучук - характеризира се с висока адхезия.
  • Лепило на основата на естествен каучук - има широк работен температурен диапазон.
  • Лепило на водна основа

Качествените самозалепващи ленти са с лепила на основата синтетичен или естествен каучук, докато тези на водна основа са с ниско качество и произвеждани основно в Китай, Индия и други. През последните години тиксото с естествен каучук бавно, но сигурно и постоянно отстъпва място на това с синтетичен каучук поради множество причини - добро съотношение между цена и качество, екологична и съвременна производствена технология и други. За отговорни приложения и широк работен температурен диапазон обаче тиксото с естествен каучук(солвент) все още е най-доброто тиксо. Тиксото на водна основа пък се използва основно при непретенциозни приложения, като негови основни недостатъци са слабата адхезия (залепяне), неравномерното залепяне, силно токсично при вдишване на изпаренията при продължителна работа и други. Друг съществен недостатък на тиксото на водна основа е, че не може да се използва на автоматични машини поради ниското му качество, което води до често блокиране на машините.

По своята същност тиксото представлява съвкупност от носещ слой - полимерен и чувствително на натиск лепило, което може да бъде различни видове. Лепилата, могат да бъдат различни - на базата на естествен или изкуствен каучук, акрилни на водна основа и други.

Носещите слоеве от своя страна могат да бъдат:

  • - полипропиленови (опаковъчно и канцеларско тиксо)
  • - хартиени (бояджийско тиксо и други)
  • - платнени (специални лепенки)
  • - PVC (за отговорни приложения, при които се изисква висока здравина на опън)
  • - полиетиленови (предпазни лепенки)

(Източник tikso.bg)



опаковъчно тиксо

Пазарът с канцеларски материали предлага самозалепващи ленти с различно приложение.

В сферата на опаковъчни материали и офис консумативи се среща самозалепваща лента с лепило солвент (естествен каучук). Този тип солвентни опаковъчни ленти позволяват работа в широк температурен диапазон от -30 градуса до +60 градуса, което ги превръща в предпочитано зимно тиксо. Подходящо е за опаковане на кашони, бандажиране на пратки, палетизиране. Използва се за замразени храни.

Използването на изкуствен каучук се препоръчва при положителни температури от +5 до +80 градуса. Самозалепващо фолио от този вид е характерно с висока адхезия (сила на залепяне) през топлите месеци, като е устойчиво на UV лъчи и е подходящо канцеларско фолио за дългосрочно пакетиране и складиране.

Третият вид лепило, което се среща при самозалепващи лепенки е акрил, което е на водна основа и може да бъде изчистено лесно с вода.

(Източник www.rotatape.com)

Източници[редактиране | edit source]