Тилатеи
Тилатеите са тракийско племе, живяло в западните български земи.
Споменато е в V век пр.н.е. от древногръцкия историк Тукидид[1], който разполага средоточието на обиталищата им заедно с терите в планинския район между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот. Пише, че "живеят на север от планината Скомброс (Витоша) и на запад достигат до река Оксиос (Искър), която извира от същата планина, от която извират Нестос (Места) и Хеброс (Марица), тази планина е голяма, необитаема и свързана с Родопа."[2].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thuc. 2.96.4; Steph. Byz. s. v. Tilataioi
- ↑ Йордан Илиев, Родопите през античността, Плевен 2013, стр. 64
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- М. Тачева. Към историческата география на Древна Тракия, Векове, 6, 1983
- Петър Делев, Някои проблеми за етнонимията в централна и югоизточна Тракия, Варна, 2010