Тилатеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тилатеите са тракийско племе, живяло в западните български земи.

Споменато е в V век пр.н.е. от древногръцкия историк Тукидид[1], който разполага средоточието на обиталищата им заедно с терите в планинския район между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот. Пише, че "живеят на север от планината Скомброс (Витоша) и на запад достигат до река Оксиос (Искър), която извира от същата планина, от която извират Нестос (Места) и Хеброс (Марица), тази планина е голяма, необитаема и свързана с Родопа."[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]