Тимок

Тимок
Река Тимок (снимка от към българската страна)
Дължина	202 km, 15,5 km в България заедно със Свърлишки Тимок
Разположение	Сърбия Пиротски окръг Нишавски окръг Зайчарски окръг Борски окръг България Видинска област Община Брегово
Извира от	източната част на Свърлишка планина
Образувана от	43°18′30″ с. ш. 22°20′37″ и. д.43.308333° с. ш. 22.343611° и. д.43.308333, 22.343611
Надм. в-на на извора	1 010 m
Влива се в	десен приток на река Дунав → Черно море 44°12′50″ с. ш. 22°40′13″ и. д.44.213889° с. ш. 22.670278° и. д. 44.213889, 22.670278
Ширина на устието	70 m
Надм. в-на на устието	33 m
Водосборен басейн	4 630 km2
Среден отток	40 m3/s (устие)
Тимок в Общомедия

Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (на сръбски: Тимок или Timok, понякога Велики Тимок, в Античността на латински: Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е погранична между България (Видинска област — община Брегово) и Сърбия. Дължината ѝ заедно със Свърлишки Тимок, Бели Тимок и Велики Тимок е 202 км.

Под името Свърлишки Тимок (64 км) води началото си от източната част на Свърлишка планина. Тече в северозападна посока, преминава през град Свърлиг, след което постепенно завива на север, а след това на северозапад, преминава през живописен каньнон и при град Княжевац се слива с идващата отдясно река Търговишки Тимок и започва да носи името Бели Тимок.

Река Търговишки Тимок (45 км) извира от северозападното подножие на връх Миджур (2 168 м) в Чипровска планина, тече в западна, а след село Кална в северозападна посока и при град Княжевац се слива с идващата отляво река Свърлишки Тимок.

Вече под името Бели Тимок (51 км) реката продължава на север, при Зайчар приема отляво водите на река Църни Тимок (Църна река) и започва да носи името Велики Тимок (87 км). Влива се отляво в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Балей и сръбското Кобишница на 33 м н.в.

Карта на водосборният басейн на река Тимок

Площта на басейна на Тимок е 4 630 км². Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.

Средният дебит на реката в устието, която има есенно пълноводие, е 40м³/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.

Устието на Тимок се явява най-северната точка на България.

Oсновни селища по течението на реката са: в Сърбия — градове Свърлиг, Княжевац, Зайчар; села Дреновац, Вратарница, Гърлян, Раяц и други. В България — град Брегово и село Балей.

Вижте още

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Тимошко
• Тимочани
• Крайни точки на България

Топографска карта

• Лист от карта L-34-41. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта L-34-42. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-21. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 491. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
• Реки в България. http://reki.start.bg/