Тимок
| Тимок | |
Река Тимок (снимка от към българската страна) |
|
| Дължина | 202 km, 15,5 km в България заедно със Свърлишки Тимок |
|---|---|
| Разположение | Сърбия Пиротски окръг Нишавски окръг Зайчарски окръг Борски окръг България Видинска област Община Брегово |
| Извира от | източната част на Свърлишка планина |
| Образувана от | |
| Надм. в-на на извора | 1 010 m |
| Влива се в | десен приток на река Дунав → Черно море |
| Ширина на устието | 70 m |
| Надм. в-на на устието | 33 m |
| Водосборен басейн | 4 630 km2 |
| Среден отток | 40 m3/s (устие) |
| Тимок в Общомедия | |
Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (на сръбски: Тимок или Timok, понякога Велики Тимок, в Античността на латински: Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е погранична между България (Видинска област — община Брегово) и Сърбия. Дължината ѝ заедно със Свърлишки Тимок, Бели Тимок и Велики Тимок е 202 км.
Под името Свърлишки Тимок (64 км) води началото си от източната част на Свърлишка планина. Тече в северозападна посока, преминава през град Свърлиг, след което постепенно завива на север, а след това на северозапад, преминава през живописен каньнон и при град Княжевац се слива с идващата отдясно река Търговишки Тимок и започва да носи името Бели Тимок.
Река Търговишки Тимок (45 км) извира от северозападното подножие на връх Миджур (2 168 м) в Чипровска планина, тече в западна, а след село Кална в северозападна посока и при град Княжевац се слива с идващата отляво река Свърлишки Тимок.
Вече под името Бели Тимок (51 км) реката продължава на север, при Зайчар приема отляво водите на река Църни Тимок (Църна река) и започва да носи името Велики Тимок (87 км). Влива се отляво в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Балей и сръбското Кобишница на 33 м н.в.
Площта на басейна на Тимок е 4 630 км2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.
Средният дебит на реката в устието, която има есенно пълноводие, е 40м3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.
Устието на Тимок се явява най-северната точка на България.
Oсновни селища по течението на реката са: в Сърбия — градове Свърлиг, Княжевац, Зайчар; села Дреновац, Вратарница, Гърлян, Раяц и други. В България — град Брегово и село Балей.
Вижте още[редактиране]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
- Тимошко
- Тимочани
- Крайни точки на България
Топографска карта[редактиране]
- Лист от карта L-34-41. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта L-34-42. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-21. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране]
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 491. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/
