Тимур

Вижте пояснителната страница за други значения на Тамерлан.

---

За героя от книгата на Аркадий Гайдар „Тимур и неговата команда“ вижте Тимур (персонаж).

---

Тимур Тамерлан Тимур Ланг
тюркско-монголски военачалник емир на Тимуридската империя
Бюст на Тимур
Управление	1370 - 1405
Коронация	1370, Балх
Роден	8 април 1336 г.
	Ходжа-Илгар, близо до Кеш, дн. Узбекистан
Починал	18 февруари 1405 г.
	Отрар, дн. Казахстан
Погребан в	Гур-Амир, Самарканд
Предшественик	Амир Хусайн
Наследник	Халил Султан
Династия	Тимуридска династия
Баща	Мохамед Тарагхай
Майка	Текина Мохбегрим

Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور - Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – 18 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има вроден дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.

Тимур е роден в тюрко-монголското племе Барлас, което владее Централна Азия по това време. Той е изключително противоречива и полемична личност в своето време и остава такава и до днес. Стреми се да възстанови Монголската империя, но най-голямата му победа е срещу ислямизираната Златна орда. Чувства се много по-уютно в градска среда, отколкото в степите. Тимур се облича като ислямски воин (гази), но въпреки това войните, които води, имат значителен негативен ефект върху мюсюлмански държави като Османската империя. Той също така е и известен като покровител на изкуствата, въпреки че неговите войни често водели до големи разрушения.

По време на плячкосването на новозавладения град Халеб Тимур казва на градския кади (съдия):

„

Аз не съм човек, жаден за кръв; и Господ ми е свидетел, че във всичките ми войни аз никога не съм бил агресорът и че моите врагове винаги са били сътворителите на своето падение.

“

Ранен живот

Тимур е роден в областта Трансоксиана, града Кеш, намиращ се в днешен Узбекистан и по-известен днес под името Шахрисабз - в превод означаващо „зеления град“, в семейството на дребен земевладелец от племето Барлас, което се състои от останки от ордите на Чингис хан.

Военен водач

Около 1360 година Тимур става известен като изкусен пълководец, чиято армия се състои най-вече от тюрки от областта. Той взема участие в различни кампании в Трансоксиана заедно с Чагатай хан, потомък на Чингис хан. По-късно след като се съюзява с Курган, той напада Хорасан начело на армия от хиляда конници. Тове представлява втората военна експедиция, водена от Тимур, като неиният успех води до още военни действия, сред които са подчиняването на Хорезъм и Ургенч.

След убийството на Курган споровете между претендентите за неговото място са прекратени от нахлуването на Тоглук Тимур от Кашгар, още един потомък на Чингис хан. Благодарение на успешните си действия през този период Тимур става глава на своето собствено племе, Барлас. Желанието на Тимур да стане изцяло независим владетел налага промяната на добрите му до този момент отношения с Тоглук, чието повторно появяване на брега на река Сърдаря създава паника, която не може да бъде лесно успокоена. Така Тимур бива отстранен от управлението на Барлас, което заедно с остатъка от Трансоксиана преминава в ръцете на един от синовете на Тоглук, който в последствие обаче е победен от Тимур.

Възкачване

Смъртта на Тоглук през 1363 улеснява Тимур и в рамките на няколко години той не само успява да си върне изгубените територии, а и да добави към тях още. Именно през този период Тимур успява да намали влиянието на хановете на Чагатай, като на теория към тях се допитват, но в същност са пренебрегвани, като Тимур управлява от тяхно име. Също през този период Тимур и неговия шурей Хюсейн стават врагове и съперници. В края на 1369, когато Хюсейн е убит, Тимур, който вече се е обявил за независим владетел в Балх, се възкачва на трона в Самарканд, столицата на неговите владения.

Период на експанзия

Паметникът на Тимур в Ташкент

Тимур прекарва следващите 35 години от живота си в непрекъснати войни и военни експедиции. Той не само успява да заздрави властта си в собственото си владение, като периодично отстранява своите врагове, но успява и да го разшири, като навлиза в територии, принадлежащи на чужди владетели. Завоюваните от Тимур територии стигат на запад и северозапад до Каспийско море, Урал и брега на река Волга, а на юг и югозапад обхващат почти всички провинции на Персия, включително Багдад, Кербала и Северен Ирак.

Един от най-големите противници на Тимур е друг монголски владетел, потомък на Чингис хан, Тохтамиш. След като пристига в двора на Тимур като бежанец, Тохтамиш става едновременно владетел на източен Кипчак и на Златната орда. Тогава започва борба срещи Тимур за Хива и Азербайджан. Въпреки това Тимур помага на Тихтамиш срещу руснаците и през 1382 г. Тохтамиш напада Московското княжество, като подпалва и изгаря Москва.

След смъртта на Абу Саид, владетел на Илханат, през 1335 г. в Персия се създава положение, в което никой няма достатъчно власт, за да застане начело на държавата, т.е възниква силов вакуум. Затова през 1383 г. Тимур започва военни действия срещу Персия, като до 1385 г. успява да завземе Херат, Хорасан и почти цяла източна Персия, като до 1387 г. почти цяла Персия е превзета. Инвазията на Тимур в Персия се характеризира с изключителна бруталност. Пример за това е град Исфахан, който се предава на Тимур през 1387 г. Пъроначално емирът проявява милост, както прави по принцип с градове, които се предават без съпротива. След като обаче градът въстава срещу суровите данъци, наложени от Тимур, като жителите убиват събирачите на данъци и някои воиници на Тимур, той нарежда брутално клане в града. В него загиват околко 70 000 души, като свидетел преброил над 28 кули, всяка от които се състояла от околко 1 500 глави.

През 1402 г. Тимур пленява Баязид I при Ангора. След което го затваря в желязна клетка, която разкарват из владенията на всеобщ показ. (Така безславна е кончината на Баязид I Илдъръм (Светкавицата)). През 1404 г. организира поход в Китай. Събира голяма двестахилядна армия, с която тръгва на поход на 27 ноември 1404 г. През януари 1405 г. е в град Отрар, където се разболява и умира (по думите на историците на — 18 февруари, а според надгробния му паметник на 15-ти).

Могъществото на държавата на Тимур се опира на военната мощ и ислямския шериат. Превръща Самарканд в културен и религиозен център.

Считан е за национален герой в Узбекистан. Паметникът му в Ташкент сега се намира на мястото, където в социалистическите години се е издигала статуята на Маркс.

Принос към изкуствата

Изглед от Регистана през нощта

Изглед от Регистана (скупчване на три медреси) през деня

Тимур става широко известен като патрон на изкуствата. Много от архитектурата, която поръчва да се изгради, все още се издига в Самарканд, в днешен Узбекистан. Има сведения, че Тимур взема всички талантливи хора на изкуството от завладените територии и ги изпраща в Самарканд, като често им дава широк спектър от артистична свобода да изразят себе си. Той също построява една от най-изящните сгради на гроба на Ахмед Йезеви - влиятелен тюркски светец, проповядващ суфизма сред номадите.

Според легендата Омар Акта - дворцовия Тимурски калиграф, преписал Корана, използвайки толкова малки букви, че целият текст се събрал на пръстен с печат. Твърди се, че Омар създал и друг препис на Корана - толкова голям, че била нужна количка, за да се премести. Части от подобен огромен Коран са открити, изписани със златни букви на огромни страници.

Смята се, че Тумур създал и Тамерланския шах - вариация на шатранжата (познат като средновековен щах), играна на голяма дъска с няколко допълнителни фигури и оригинален метод за придвижване на пешки. Новите фигури включват камила, обсадно оръжие, жираф и няколко други. Нововъведенията са още и сложна система за замяна и подмяна на фигури, включваща възможността пешките да се превърнат в други фигури, щом достигнат другия край на дъската.

Тимур набляга на кураша и го прави задължителен за своите войници, което оставя значима следа в историята на спорта. Сега курашът е известен интернационален спорт и част от Азиадата.

Външни препратки

Мавзолей на Тимур в Самарканд

• ((en)) Животът на Тимур и неговите строежи
• ((en)) Тимур в Енциклопедия Британика
• ((en)) Битката при Ангора
• ((en)) Имената и титлите, които Тимур използва
• ((en)) Тимуридската империя
• ((ru)) Дневник на пътешествията в двора на Тимур в Самарканд през 1403-1406 г. на сайта "Руниверс"
• ((ru)) Легендата за Тимур. Проект "Виртуален Самарканд"