Тисови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тисови
Cleaned-Illustration Taxus baccata.jpg
Илюстрация на обикновен тис (Taxus baccata)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Taxaceae Тисови
Научно наименование
Уикивидове Taxaceae
S.F. Gray, 1821
Родове
Обхват на вкаменелости
уинтий – настояще, 44–0 Ma[1]

Тисови (Taxaceae) е семейство иглолистни растения, включващо 3 рода със 7 до 12 вида. Те са силно разклонени дребни дървета и храсти.

Листата на тисовите са вечнозелени, спирално разположени, с бледозелени или бели ивици от долната страна. Повечето видове са двудомни, по-рядко - еднодомни. Мъжките шишарки са дълги 2-5 cm и разпръскват полена си в началото на пролетта. Женските шишарки са силно редуцирани със само по една люспа и едно семе. При узряването на семето люспата се развива в месест арилус, образувание, характерно за тисовите и наподобяващо плод. Зрелият арилус е ярко оцветен, мек, сочен и сладък. Той се използва за храна от птиците, които разпръскват твърдото семе с изпражненията си.

Класификация[редактиране | edit source]

В миналото тисовите често са разглеждани като различни от другите иглолистни и са обособявани в отделен разред Taxales. В наши дни те обикновено се включват, заедно с всички останали иглолистни, в разред Pinales, тъй като ДНК-анализите показват, че те са монофилетични с останалите семейства в разреда.[2][3] Тази класификация е подкрепена и с микроморфологични изследвания.[4]

Родовете Torreya и Amentotaxus, в миналото причислявани към семейството, в резултат на генетични изследвания са преквалифицирани в сродното семейство Cephalotaxaceae. Други класификации включват цялото семейство Cephalotaxaceae в семейство Тисови, което в този случай обхваща 6 рода и около 30 вида.[3] Основните разлики между Taxaceae и Cephalotaxaceae са, че при първите арилусът обвива семето частично, а не изцяло, шишарката узрява за 6-8 месеца, вместо за 18-20 месеца, и зрялото семе е дълго 5-8 mm (с изключение на род Austrotaxus, при който достига 25 mm), вместо 12-40 mm.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fruits and Seeds of the Middle Eocene Nut Beds Flora, Clarno Formation, Oregon. // Palaeontographica Americana 58. 1994. с. 30-31.
  2. Chase, M. W. et al. (1993). Phylogenetics of seed plants, an analysis of nucleotide sequences from the plastid gene rbcL. Ann. Missouri Bot. Gard. 80: 528-580.
  3. а б Price, R. A. (2003). Generic and familial relationships of the Taxaceae from rbcL and matK sequence comparisons. Acta Hort. 615: 235-237.
  4. Anderson, E. & Owens, J. N. (2003). Analysing the reproductive biology of Taxus: should it be included in Coniferales? Acta Hort. 615: 233-234.