Титан IIID

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Титан IIID
Описание
Предназначение ракета-носител
Продължителност 1971 – 1982
Националност САЩ
Оператор USAF
Производител Мартин
Технически данни
Височина 36 м.
Диаметър 3,05 м.
Маса 612 990 кг.
Степени 2
Товароносимост 12 300 кг.
Гориво аерозин
Окислител диазотен тетраоксид

Титан IIID (на английски: Titan IIID) е американска течногоривна двустепенна ракета-носител. Четвърта ракета-носител от подсемейството Титан III.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIID е проектирана на базата на ракетата Титан IIIC. Този вариант е оптимизиран за полети на ниска земна орбита. Основната разлика с Титан IIIC е третата степен на ракетата или по-точно премахването на ускорителния блок Транстейдж като трета степен. Тази конфигурация е използвана за извеждане на серия от сателити KH-9 и KH-11 за събиране на разузнавателна информация. Те са изстреляни от авиобазата Ванденберг, Калифорния. Между юни 1971 и ноември 1982 г. са осъществени 22 изстрелвания, всички успешни. През 1982 г. тази версия на Титан III е заменена с по-мощната ракета-носител Титан 34D.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Нулева степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Двигатели: 2 x UA1205
  • Тяга: 5849 kN
  • Специфичен импулс: 263 секунди
  • Време за работа: 115 секунди
  • Гориво: твърдо

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krebs, Gunter. „Titan-3D“. Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
  • Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]