Титулярен епископ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Титулярен епископ (на латински: episcopus titularis in partibus infidelium - титулярен епископ в страна на неверници; или само in partibus) e титла на християнски (днес предимно католически) епископи, които имат епископски сан без съответния диоцез и юрисдикция.

Епископите in partibus се наричат титулярни епископи (episcopi titulares). Обичаят да се назначават епископи на несъществуващи катедри има своето основание в принципа, че щом веднъж е учредена църковна катедра, тя юридически не прекратява своето съществуване, независимо че за нейния епископ фактически е невъзможно да я заеме. С назначенията на титулярни епископи и архиепископи римският папа запазва правата на Римокатолическата църква върху някога съществувалите нейни епархии.

По силата на унията с Римокатолическата църква по време на царуването на крал Калоян (1197-1207) папа Инокентий III изпраща палиум (знак за пълномощията на духовния им сан) до българските архиепископи и епископи. Всички български епископии стават диоцези на Римокатолическата църква.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]