Тихоокеанска война

Тихоокеанска война
Конфликт: Втора световна война
Карта, показваща съюзническите земи в Пасифика, 1942–1945.
Период 7 юли 1937-9 септември 1945 Място Азия, Тихи океан, негови острови и съседни страни. Резултат Съюзническа победа
Воюващи страни
Съюзници От 1937: Китай От 1941: Съединени щати * Филипини Обединено кралство * Британска Индия Нидерландия * Холандска Източна Индия Австралия Нова Зеландия Канада От 1945: Франция Съветски съюз	Сили на Оста Япония
Командири
Чан Кайшъ Франклин Д.Рузвелт Уинстън Чърчил Джон Къртин	Хирохито Хидеки Тоджо Куниаки Койсо Кантаро Сузуки
Жертви и загуби
Австралия: 17,501 убити Канада: Китай: 3.8 млн. убити войници , 15 млн. убити цивилни Франция: Нидерландия: Нова Зеландия: Съветски съюз: 20,000 убити Обединено кралство & британски колонии: * Индийска империя: САЩ: 106,207 убити, 248,316 ранени и изчезнали * Филипини: 57,000 убити	1,740,955 военни жертви 393,000 цивилни жертви

Тихоокеанската война е част от Втората световна война и предхождащи я конфликти в Тихия океан, неговите острови и Източна Азия между 7 юли 1937 и 14 август 1945. Най-решителните действия са резултат от атаките на Япония срещу различни страни, които се обединяват като Съюзнически сили. Най-важният фактор е нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941.

Име

В западните страни по време на войната конфликтът е познат като Войната с Япония. В САЩ широко се използва терминът Тихоокеански театър (PTO), но той не покрива технически Китай и Югоизточна Азия.

По време на войната японските източници използват името Dai Tō-A Sensō (Велика Източноазиатска война). Това име е избрано чрез решение на правителствения кабинет от 10 декември 1941, за да обозначи войната със западните Съюзници и с Китай. Името е обявено в публичното пространство на 12 декември с обяснение, че то се отнася до независимостта на азиатските нации от западните сили. Японските общественици разграничават двата конфликта, като наричат войната с Китай — Свещена война (Seisen), а другата — Велика източноазиатска война в Пасифика.

След войната, по време на окупацията на Япония тези термини са забранени в официалните документи, но въпреки това тяхната неформална употреба продължава. В японската литература след 1945 конфликтът се среща като Taiheiyō Sensō (Тихоокеанска война). Този по-късен термин се използва и до днес. 15-годишната война (Jyugonen'sensou) също се използва, отнасяйки се за периода от Манджурския конфликт през 1931 до 1945.

Участници

Силите на Оста, които подпомагат Япония, включват авторитарното правителство а Тайланд, който се присъединява през 1942 и изпратените войски за подкрепа в Бурманската операция. Участие взимат японските марионетни държави Манджоу-Го (части от Манджурия и Вътрешна Монголия) и правителството на Уан Цзингуей (които контролират крайбрежните региони на Китай). Япония рекрутира много войници от нейните колонии Корея и Тайван. Немските и италианските ВМС също провежда операции в Пасифика и Индийския океан в по-малък мащаб.

По-големите съюзнически участници са САЩ (включително Общността на Филипините), Китай, Обединеното кралство (включително Британска Индия), Австралия, Нидерландия (и Холандска Източна Индия) и Нова Зеландия. Канада, Мексико, Силите на свободна Франция и много други страни също взимат участие, особено войски от други британски колонии.

Съветската армия се сражава в две кратки погранични конфликта с Япония през 1938 и 1939 и остава неутрална до август 1945, когато нахлува в Манджурия по време на операция Августовска буря.