Тихоокеанска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тихоокеанска война
Конфликт: Втора световна война
US landings.jpg
Карта, показваща съюзническите земи в Пасифика, 1942–1945.
Период 7 юли 1937-9 септември 1945
Място Азия, Тихи океан, негови острови и съседни страни.
Резултат Съюзническа победа
Воюващи страни
Съюзници
От 1937:
Flag of the Republic of China.svg Китай
От 1941:
1912 Съединени щати
* Philippines flag original.png Филипини
Flag of the United Kingdom.svg Обединено кралство
* Flag of Imperial India.svg Британска Индия
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
* Flag of the Netherlands.svg Холандска Източна Индия
Flag of Australia.svg Австралия
Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия
1957 Канада
От 1945:
Flag of Free France 1940-1944.svg Франция
1923 Съветски съюз
Сили на Оста
Flag of Japan.svg Япония
Командири
Flag of the Republic of China.svg Чан Кайшъ
1912 Франклин Д.Рузвелт
Flag of the United Kingdom.svg Уинстън Чърчил
Flag of Australia.svg Джон Къртин
alt Хирохито
alt Хидеки Тоджо
alt Куниаки Койсо
alt Кантаро Сузуки
Жертви и загуби
Австралия: 17,501 убити
Канада:
Китай: 3.8 млн. убити войници , 15 млн. убити цивилни
Франция:
Нидерландия:
Нова Зеландия:
Съветски съюз: 20,000 убити
Обединено кралство & британски колонии:
* Индийска империя:
САЩ: 106,207 убити, 248,316 ранени и изчезнали[1]
* Филипини: 57,000 убити
1,740,955 военни жертви
393,000 цивилни жертви

Тихоокеанската война е част от Втората световна война и предхождащи я конфликти в Тихия океан, неговите острови и Източна Азия между 7 юли 1937 и 14 август 1945. Най-решителните действия са резултат от атаките на Япония срещу различни страни, които се обединяват като Съюзнически сили. Най-важният фактор е нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941.

Име[редактиране | edit source]

В западните страни по време на войната конфликтът е познат като Войната с Япония. В САЩ широко се използва терминът Тихоокеански театър (PTO), но той не покрива технически Китай и Югоизточна Азия.

По време на войната японските източници използват името Dai Tō-A Sensō (Велика Източноазиатска война). Това име е избрано чрез решение на правителствения кабинет от 10 декември 1941, за да обозначи войната със западните Съюзници и с Китай. Името е обявено в публичното пространство на 12 декември с обяснение, че то се отнася до независимостта на азиатските нации от западните сили. Японските общественици разграничават двата конфликта, като наричат войната с Китай — Свещена война (Seisen), а другата — Велика източноазиатска война в Пасифика.

След войната, по време на окупацията на Япония тези термини са забранени в официалните документи, но въпреки това тяхната неформална употреба продължава. В японската литература след 1945 конфликтът се среща като Taiheiyō Sensō (Тихоокеанска война). Този по-късен термин се използва и до днес. 15-годишната война (Jyugonen'sensou) също се използва, отнасяйки се за периода от Манджурския конфликт през 1931 до 1945.

Участници[редактиране | edit source]

Силите на Оста, които подпомагат Япония, включват авторитарното правителство а Тайланд, който се присъединява през 1942 и изпратените войски за подкрепа в Бурманската операция. Участие взимат японските марионетни държави Манджоу-Го (части от Манджурия и Вътрешна Монголия) и правителството на Уан Цзингуей (които контролират крайбрежните региони на Китай). Япония рекрутира много войници от нейните колонии Корея и Тайван. Немските и италианските ВМС също провежда операции в Пасифика и Индийския океан в по-малък мащаб.

По-големите съюзнически участници са САЩ (включително Общността на Филипините), Китай, Обединеното кралство (включително Британска Индия), Австралия, НидерландияХоландска Източна Индия) и Нова Зеландия. Канада, Мексико, Силите на свободна Франция и много други страни също взимат участие, особено войски от други британски колонии.

Съветската армия се сражава в две кратки погранични конфликта с Япония през 1938 и 1939 и остава неутрална до август 1945, когато нахлува в Манджурия по време на операция Августовска буря.

Военни действия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.nationalww2museum.org/education/education_numbers.html