Тоалетна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тоалетната (още известна като клозет, кенеф и нужник) е помещение, предназначено за изхвърляне на човешките отпадъчни материали като урина и изпражнения. Съвременните тоалетни са свързани към канализацията. Думата тоалетна може да се отнася за цялото помещение или за санитарния възел.

Някои източници споменават за вредата от съвременните тоалетни. Те считат, че нанасят вреди на ректума и храносмилателната система като цяло тъй като позата, заемана на чинията, е неправилна. Те също така считат, че това е една от причините за боледуване от колит, хемороиди и някои други заболявания. Най-добрата тоалетна сe оказва от тип "клекало". ^[1]

[редактиране] История

Древноримски тоалетни

2500 години преди новата ера — появяват се първите помещения, напомнящи тоалетни в Индия и Пакистан. Подобни са намерени в Китай, Египет и Древен Рим. Те позволяват измиване с вода и са свързани с обща дренажна система. В Рим тоалетните са обикновено част от обществените бани.
1681 — за първи път се използва френската дума тоалетна (toilet). Първоначалното значение на думата е процедура за правене на прическа и обличане, оттам се появяват и думите тоалетен стол и тоалетна вода.
XIX век — появяват се първите обществени тоалетни с чинии и възможност за сядане.
2001 година — създадена е Международната организация на тоалетните.

[редактиране] Обществени и домашни тоалетни

Обществените тоалетни обикновено са разделени на мъжки (М) и женски (Ж) и могат да съществуват в учреждения, ресторанти, кина, музеи и превозни средства като влакове, самолети и автобуси. Разделени са на индивидуални кабинки.