Тодорка Минева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодорка Минева
българска преводачка и издателка
Родена
21 април 1962 г. (62 г.)
Учила вСофийски университет
Литература
НаградиНаграда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза (1996)
Семейство
СъпругВеселин Праматаров
ДецаБорис Праматаров
Калоян Праматаров

Тодорка Йорданова Минева е българска преводачка от френски език и главен редактор на издателство „СОНМ“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 21 април 1962 година. Завършва 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, а след това философия с втора специалност френски език в Софийския университет „Климент Охридски“. Нейни преводачески проекти са печелили подкрепата на Института за науки за човека, Виена, Австрия (януари-юни 2001 година), Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция (1995, 1997, 1999, 2004, 2008, 2016), Международния преводачески колеж „Лорен“, Швейцария (2005, 2007, 2008, 2010, 2013, 2018), Европейския колеж за литературни преводачи в Сенеф, Белгия (2011, 2013, 2014, 2015, 2019, 2023) и други. В периода 2010 – 2013 година е председател на секция „Художествена литература“, а от 2016 до 2019 година – заместник-председател по проектната дейност на Съюза на преводачите в България.[1]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Хуманитарни науки[редактиране | редактиране на кода]

  • Едуар Шюре, Велики посветени. Очерк върху тайната история на религиите, т. 3: Платон, Иисус, изд. „Евразия-Абагар“, С., 1992.
  • Морис Надо, История на сюрреализма, изд. „Аргес“, С., 1993.
  • Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, изд. „Аргес“, С., 1994.
  • Еманюел Левинас, Времето и другото, изд. „Сонм“, С., 1995.
  • Мирча Елиаде, Трактат по история на религиите, изд. „Лик“, С., 1995.
  • Жак Дерида, Гласът и феноменът, изд. „Лик“, С., 1995.
  • Анри Бергсон, Смехът, изд. „Сонм“, С., 1996; второ преработено издание: Смехът. Есе за значението на комичното, изд. „Сонм“, С., 2020.[2]
  • Мирча Елиаде, Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, изд. „Лик“, С., 1996.
  • Жан-Пол Сартр, Философски ситуации, изд. „ЕА“, Плевен, 1997.
  • Еманюел Левинас, Хуманизъм към другия човек, изд. „Сонм“, С., 1997.
  • Емил Чоран, История и утопия, изд. „Лик“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
  • Мирча Елиаде, История на религиозните идеи и вярвания, т. 1: От каменната епоха до Елевсинските мистерии, изд. „Христо Ботев“, С., 1997.
  • Марк Блок, Апология на историята, или занаятът на историка, изд. „Сонм“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
  • Еманюел Левинас, Собствени имена, изд. „Сонм“, С., 1998 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).[3]
  • Жан-Пол Сартр, Истина и съществуване, изд. „Сонм“, С., 1998.
  • Жан-Франсоа Лиотар, Нечовешкото, изд. „Сонм“, С., 1999 (в сътрудничество с Веселин Праматаров и Росица Пиронска).
  • Антонен Арто, Театърът и неговият двойник, изд. „Сонм“, С., 1999; второ преработено издание, изд. „Сонм“, С., 2022.
  • Еманюел Левинас, Другост и трансцендентност, изд. „Сонм“, С., 1999.
  • Огюст Конт, Трактат върху позитивния дух, изд. „Сонм“, С., 2000.
  • Еманюел Левинас, Другояче от битието, или отвъд същността, изд. „Сонм“, С., 2002.[4]
  • Емил Дюркем, За разделението на обществения труд, изд. „Сонм“, С., 2002 (в сътрудничество с Чавдар Ценов)
  • Люс Иригаре, Този пол, който не е един, изд. „Сонм“, С., 2003 г. (в сътрудничество с Татяна Батулева).
  • Чарлз Тейлър, Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност, изд. „Сонм“, С., 2003.
  • Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, изд. „ЕА“, Плевен, 2004.
  • Леон Поляков, Арийският мит, изд. „Сонм“, С., 2004.
  • Жан Старобински, Действие и реакция, изд. „Сонм“, С., 2005.
  • Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. „Сонм“, С., 2006.
  • Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, три студии, изд. „Сонм“, С., 2006.
  • Патрик Фаро, Морал и социология, изд. „Сонм“, С., 2006.
  • Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, изд. „Сонм“, С., 2009.[5]
  • Витолд Гомбрович, Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт, изд. „Сонм“, С., 2020.[6]
  • Жан-Франсоа Лиотар, Феноменологията, изд. „Сонм“, С., 2021.[7]
  • Жизел Сапиро, Социология на литературата, изд. „Сонм“, С., 2023.[8]
  • Владимер Янкелевич, Иронията, изд. „Сонм“, С., 2023. (съвместно с Калоян Праматаров).[9]
  • Еманюел Муние, Персонализмът, изд. „Сонм“, С., 2024.

Художествена литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Шарл Перо, Приказки от стари времена, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2000.
  • Александър Дюма, Тримата мускетари, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2017 – съвместен превод с Лъчезар Живин.
  • Антоан дьо Сент Екзюпери, Малкият принц, изд. „Д. Яков“, С., 1995.
  • „Красавицата и Звяра“ и други приказки от френски писатели, изд. „Д. Яков“, С., 1995 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
  • Приказки от френски писателки, изд. „Сонм“, С., 1997 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
  • Албер Камю, Опаката и лицевата страна, изд. „Лик“, С., 1997.
  • Натали Сарот, Tu не се обичаш, сп. „Съвременник“, бр. 3, 1997 г., С., стр. 14 – 92.
  • Жорж Алда, Щастливите минути, изд. „Сонм“, С., 2000.
  • Жорж Алда, Мария от Магдала, изд. „Сонм“, С., 2003.
  • Мадам Д'Оноа, Приказки за прочути феи, изд. „Сонм“, С., 2010.
  • Анатол Франс, Приказка за Абей Кларидска, принцеса на джуджетата, изд. „Сонм“, С., 2010.
  • Франц Хеленс, Двойникът и други фантастични истории, изд. „Сонм“, С. 2013.
  • Анонимен автор от края на 18 век, Пътуване до Висбек, изд. „Сонм“, 2013.[10]
  • Корин Хукс, Роклята ми не е измачкана, изд. „Алтера“, С. 2014.
  • Жак Шесекс, Един евреин за назидание, изд „Сонм“, С., 2014.
  • Корин Хукс, Голямото меню, изд. „Сонм“, С., 2014.[11]
  • Карол Фив, Когато станем щастливи, изд. „Сонм“, С., 2016.[12]
  • Алексей Николаевич Толстой, Приказки, изд. „Сонм“, С., 2017.
  • Жан-Марк Тюрин, Теа от Поречието, изд. „Сонм“, С., 2019.
  • Жорж Роденбах, Призванието, изд. „Сонм“, С., 2020.[13]
  • Маргьорит Дюрас, Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур), изд. „Сонм“, С., 2020.[14]
  • Емил Верхарен, Поезия в проза, изд. „Сонм“, С., 2021.[15][16]
  • Андре Байон, Умопомрачения: Думите. Церебрална драма и Ева и Кики. Семейна драма, изд. „Сонм“, С., 2021.[17]
  • Андре Жид, Трактати („Трактат за Нарцис. Теория на символа“, „Любовният опит, или Трактат за напразното желание“, „Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“, „Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“, „Завръщането на блудния син“), изд. „Сонм“, С., 2022.[18]
  • Венсан Енгел, Старците вече не говорят, изд. „Сонм“, С., 2022.[19]

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

Съставител е на поредици „Ризома“, „Перо“, „Гласове“, „Литературно пространство“, „Прозата на европейския декаданс“ при издателство „Сонм“.

  • Поредица „Ризома“ е предназначена да представя ключови трудове из областта на съвременната философия. В нея са публикувани творби на автори като Еманюел Левинас, Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Юзеф Тишнер, Чарлз Тейлър, Жан Старобински, Пол Рикьор и др.
  • Поредица „Перо“ включва философска есеистика на автори като Анри Бергсон, Огюст Конт, Марек Биенчик, Петер Надаш, Лешек Колаковски и др.
  • Поредица „Гласове“ включва трудове из областта на съвременната социология и история на автори като Марк Блок, Емил Дюркем, Едуард Халет Кар, Леон Поляков, Патрик Фаро, Франсоа Дос и др.
  • Поредица „Литературно пространство“ съдържа ярки творби на изтъкнати съвременни европейски писатели, малко познати на българския читател. В нея са публикувани автори като Жорж Алда, Петер Естерхази, Йовица Ачин и др.
  • Поредица „Прозата на европейския декаданс“ включва знакови творби на европейски писатели от края на XIX - началото на ХХ век, повлияни от декадентската естетика и наложили нови образци в модерната литература. В поредицата са представени автори като Марсел Швоб, Фьодор Сологуб, Жорж Роденбах, Емил Верхарен, Антун Густав Матош, Луи Куперюс, Михай Бабич.

Награди и творчески стипендии[редактиране | редактиране на кода]

Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ през 1996 г.

Творческа стипендия „Паул Целан“ на Института за науки за човека във Виена, Австрия през 2001 г.[20]

Творческа стипендия за подкрепа на преводачите на белгийска литература на Федерация „Валония - Брюксел“ и Международния дом на литературата „Паса Порта“, Белгия през 2021 г.[21]

Един от четиримата лауреати в конкурса „Лорен в Лавини“ на Международен преводачески колеж „Лорен“, Швейцария и фондация „Хайнрих Мария и Джейн Ледиг-Роволт“ през 2022 г.[22]

Творческа стипендия на Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“ за превода на есеистичната творба „Изгнание и музика“ от проф. Етиен Барилие през 2023 г.[23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Информация в сайта на СБП
  2. ↑ Димитрина Чернева, „Бергсон и смешното“, сп. „Култура“, бр.5 (2968), юни 2020
  3. ↑ Амелия Личева, „Призоваване на името“, Архив на в. „Култура“
  4. ↑ Атанас Игов, „Инак: Събитието на Другия“, „Литературен вестник“, бр. 35, 2002, с. 5.
  5. ↑ Милена Кирова, „Кафка - между машината и човека“, електронен архив на в. „Култура“
  6. ↑ „Първа лекция по философия“, откъс от „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“, Портал „Култура“
  7. ↑ Откъс от „Феноменологията“ на Лиотар в рубриката „Изборът“ на Портал „Култура“
  8. ↑ Откъс от „Социология на литературата“ на Жизел Сапиро, „Литературен вестник“, бр. 5/2023
  9. ↑ Йорданка Белева, “Изкуството на плитката оран“, Портал „Култура“
  10. ↑ „Другата фантастика” от Белгия намира своя български читател. Разговор на радиожурналистката Валентина Михайлова с Тодорка Минева, „Артефир“, програма „Христо Ботев“, Архив на БНР, 30.04.2014
  11. ↑ Откъс от „Голямото менню“ на Корин Хукс, рубрика „Изборът“, Портал „Култура“, 05.03.2015
  12. ↑ Чавдар Ценов, „Щом за никого не пишеш“, електронно списание “Литературен клуб“, 21 октомври 2016.
  13. ↑ „Музей на бегинки“ и „Призванието“ на Жорж Роденбах, разговор на Николай Колев с Милена Кирова и Тодорка Минева, предаване „Библиотеката“ на БНТ1
  14. ↑ „Дюрас за Дюрас“ . интервю на Силвия Чолева с Тодорка Минева, „Артефир“ на програма „Христо Ботев“, архив на БНР
  15. ↑ „Тодорка Минева за разказващия краевековни страхове Емил Верхарен“ - интервю с радиожурналиста Валентин Дишев, архив на БНР
  16. ↑ Марин Бодаков, „Верхарен, Родригес, Тодорова“, рубрика „По буквите“, електронно списание „Тоест“, 9 юли 2021.
  17. ↑ „Умопомрачения“ от Андре Байон - разговор на журналистката Дарина Маринова с Тодорка Минева в предаването „Артефир“ на програма „Христо Ботев“, архив на БНР
  18. ↑ „Тезей“ и “Трактати“ на Андре Жид. Разговор на журналистката Дарина Маринова с Тодорка Минева и Калоян Праматаров в Артефир, програма „Христо Ботев“, архив на БНР
  19. ↑ „Утопията е клопка“, репортаж от срещата на писателя Венсан Енгел и преводачката Тодорка Минева с българската публика, в. „24 часа“, 09.12.2022
  20. ↑ Paul Celan Fellowship for Translators
  21. ↑ Bourses de traduction Passa Porta
  22. ↑ Bourses Looren à Lavigny 2022
  23. ↑ Pro Helvetia Fellowship for translator

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“          Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодорка_Минева&oldid=12206057“.