Тодор Бурмов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Бурмов
Тодор Бурмов
Мандат
17 юли 1879 – 6 декември 1879
Назначен от/на княза на България
Монарх Александър I Батенберг
Наследник Васил Друмев
Роден
Починал
7 ноември 1906 г. (на 72 г.)
Деца Анна, Рада, Райна
Полит. партия Консерв. партия (до 1884 г.)
Университет МДУ „М. В. Ломоносов“
Професия преподавателполитик
Народен представител в:
I ВНС   I ОНС   II ОНС   XII ОНС   
Портал  Портална икона   Политика

Тодор Стоянов Бурмо̀в е български общественик и политик от Консервативната, а след 1884 година – от Прогресивнолибералната партия. Той е първият министър-председател на България в периода 17 юли 1879 и 6 декември 1879 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Бурмов е роден на 14 януари (2 януари стар стил) 1834 година в село Нова махала, Габровско.[1] Според някои източници това е днешният едноименен квартал на град Габрово,[2] а според други – село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала.[1][3]

Първоначално Бурмов учи в Габрово. През 1853 година завършва семинария, а през 1857 година – Духовната академия в Киев, след което става учител в Габрово. През 1860 година заминава за Цариград, където е учител в училището при българската църква „Свети Стефан“. През следващите години участва активно в движението за самостоятелна българска църква, известно време е секретар на българската община в Цариград. Редактор е на списание „Български книжици“ (1860–1862) и вестниците „Съветник“ (1863–1865) и „Време“ (1865–1867), сътрудничи и на други издания, като „Цариградски вестник“ и руския „Московские новости“. От 1867 до 1878 година работи в руското посолство.[1]

Военна и политическа кариера (1877–1886)[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Тодор Бурмов е включен в екипа на княз Владимир Черкаски, ръководител на Временното руско управление в България.[1]

През юни 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а от 18 май 1879 година е първият българин, губернатор на София.[1]

Указ №1 на княз Александър I Батенберг за съставяне на правителство, 5 юни 1879 г.

Известен общественик и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е натоварен от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство, което оглавява от 17 юли до 6 декември 1879 година, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за кратко временно управляващ министерството на народното просвещение.[1]

След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 година в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 година, той е министър на финансите. През 1884 година преминава към Прогресивнолибералната партия, но след 1886 година се оттегля от политическия живот.[1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Бурмов умира на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1906 година в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Бурмов е женен за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835-1916), имат три дъщери:

  • Надежда (1862–?)
  • Анна- Любица (1867–1897)
  • Рада (1868–1952)
  • Райна (22.06.1871 г. – умира на една годинка след дългото пътуване на семейството от Цариград до Габрово) (Автобиография 1895)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Българите и гръцкото висше духовенство (1860)
  • Съвременните наши калугери (1867)
  • Спомените ми. Дневник. Автобиография (1895)
  • Българо-гръцката църковна разпря (1902)

Външни прерпатки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 69-70.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 404.
  3. (англ.) Draganovtsi. // fallingrain.com. Falling Rain Genomics, 2010. Посетен на 2012-12-30.