Тодор Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Велчев
български писател и художник

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Работилписател, миньор, строител, треньор, каскадьор, спасител, културист, художник, помощник-капитан на траулер и др.
Литература
ПсевдонимТато
Известни творби„Окото на циклона“, „Формула едно“, „Фантазия за Белите шапки“ и др
НаградиГолямата награда на Варна за литература (1976), Награда на името на Николай Хайтов (2005), Златен век на Министерство на културата (2006)
ПовлиянВасил Попов, Николай Хайтов, Ърнест Хемингуей, Джек Лондон
Тодор Велчев в Общомедия

Тодор Николов Велчев, наречен от Васил Попов и Павел Вежинов Барба Тато, откъдето тръгват прякорите му Тато и Моряка[1], е български писател (автор на разкази и есета), художник (живописец), мореплавател и творчески служител в БНТ с разностранен опит и изяви.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Перник на 15 август 1935 г. Произхожда от род на мореплаватели: дядо му Велчо Минев (Велчо Торпедото) служи като механик на миноносеца „Дръзки“, а баща му Никола Велчев учи с Никола Вапцаров във Военноморското училище) във Варна. Тодор Велчев учи в старшинското Нахимовско училище (при Военноморското училище) във Варна от 1951 г. Поради съкращения в Българската армия се насочва към гражданската сфера.[1]

Той е помощник-капитан на траулера ОРТ „Феникс“, пресякъл Тропика на рака на 24.07.1968 г., пресякъл Екватора на 01.08.1968 г. в 8-ия рейс.

Биографията му е сложна и драматична. Следва медицина 7 семестъра и, докато стигне до писателското поприще, упражнява над 20 професии. Бил е миньор, работник, строител, спасител, каскадьор (сред първите в България – от 1957 г.), треньор по културизъм, управител на почивна станция, помощник-капитан на траулер, директор на продукция, редактор и драматург в БНТ, където се издига до заместник главен редактор на Главна редакция „Телевизионен театър“ в най-силните години на БНТ. Основоположник е на културизма в България, експерт на Съюза на българските командоси.

Изключително експресивен писател и вероятно най-добрият български маринист. Написал е повече от 350 разказа. Има издадени 12 книги с разкази и есета, част от тях са преведени в чужбина. Автор е на сборниците: „Фантазия за белите шапки“, „Формула 1“ (по която има направена телевизионна екранизация), „Щъркели в пламъци“, „Сините папагали“, „Стрелецо, прицел си“, „Лов на гърмящи змии“, „Звездният разбойник“, „Къща от светлина“, „Море без капитани“, „Окото на циклона“ и др.

Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Удостоен е и с почетния орден на Съюза на българските командоси. Носител е на литературни награди:

  • Голямата награда „Варна“ за маринистика през 1976 г. за сборника „Фантазия за белите шапки“;
  • Националната литературна награда „Николай Хайтов“ през 2005 г.;
  • Наградата „Златен век“ на Министерството на културата за 2006 г.

Самоубива се с личното си оръжие на 19 септември 2010 г. Последните му думи, записани в малко тефтерче, са: „Не искам да съм просяк. Щастието е състояние на духа. Обичам ви. Простете ми!“[1][2] Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Съюзът на българските писатели издава посмъртно последната му книга „Последният скок“ на 1 февруари 2011 година.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пенчо Ковачев, 1. „Не искам да съм просяк, пише Тато и се гръмва в главата“, в. „24 часа“, 3 август 2011 г.
  2. а б Любомир Михайлов, „Защо се застреля Тато?“ Архив на оригинала от 2015-07-21 в Wayback Machine., биография в „BG-Voice“ (bg-voice.com), 2 юли 2015 г.
  3. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]