Тодор Влайков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Тодор Генчов Влайков (1865-1943) още наричан с псевдонима си Веселин е български писател, общественик и политик. Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.
[редактиране] Частична библиография
- „Леля Гена“ (1890)
- „За чича Стайка“ (1891)
- „Ратай“ (1892)
- „Учител Миленков“ (1894)
- „Разкази и повести“ (1897)
- „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928)
- „Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
- „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
[редактиране] Външни препратки
- Живот и творчество
- Текст на повестта „Дядовата Славчова унука“
- Текст на повестта „Житието на една майка“
- Текст на разказа „Косач“
- Текст на разказа „Седянка“
- Текст на повестта „Стрина Венковица и снаха й“
[редактиране] Галерия
-
Паметник в Пирдоп
