Тодор Паласкаря
| Тодор Паласкаря | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1815 г.
|
|---|---|
| Починал | 1898 г.
|
Тодор Димитриев Паласкаря, Паласката или Паласкаре е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тодор Паласкаря е роден през 1815[2] или 1821 година в неврокопското село Белотинци,[4] Османската империя. Хайдутува от 1834 година. Около 1850 година формира чета заедно с Богатин войвода и Вангел Япов. Действа в района на планината Алиботуш.[2]
По време на Априлското въстание от 1876 година действията на Тодор Паласкаря се активизират. Разгромява турската разбойническа банда на Али Чауш, която тероризира местното население.[2]
По време на Руско-турската война с четата си, в която е и Стоян Карастоилов, действа в Сярско, Неврокопско и Мелнишко. Четата унищожава разбойниците Хайдут Сулю и Шейха.[5]
В 1878 година участва в Кресненско-Разложкото въстание. В началото на октомври заедно с Коста Кукето, Кочо Лютата и други войводи се установява в Кресненското дефиле, а революционният комитет го определя да пази границата откъм Разлога.[6] Заедно с Баньо Маринов и други войводи организира чета от 376 души в Горна Джумая, с която напада Банско и Баня.[7]
После действа в Сярско. В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в Четническата акция и участва в нападението на Доспат.[източник? (Поискан преди 41 дни)]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Харизановъ, С. С. Тодоръ Димитриевъ Паласкаре // Марица (417). 31 августъ 1882. с. 6.
- Харизановъ, С. С. Тодоръ Димитриевъ Паласкаре // Марица (419). 7 Септемврия 1882. с. 5 – 6.
- Харизановъ, С. С. Тодоръ Димитриевъ Паласкаре // Марица (422). 17 Септемврия 1882. с. 5 – 6.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 332.
- ↑ Марков, Иван. „Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2014, стр. 88-89}}
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 339-340.
- ↑ Дойно Дойнов. Руско-турската освободителна война и македонските българи.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 23, 35, 36, 44, 50 и 51.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 16.
