Тодор Пеев
|
||||||||
Тодор Пеев Стоянов е деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург. Член на Българското книжовно дружество
[редактиране] Биография
Тодор Пеев е роден през 1842 г. в гр. Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж (Цариград).
След завършването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“. Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на Етрополския частен революционен комитет.
През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След арабаконашкия обир 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876).
След Освобождението заема редица важни административни длъжности : окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899) и търговски агент в Скопие (1899-1901). Член на Българското книжовно дружество. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.
