Толедски събори
Съборите или Съветите, а също и Синодите или Консилиумите в Толедо (Concilia toletana) са обществени събрания и обсъждания по въпросите на/за вярата от 5 до 7 век провеждани традиционно в Толедо, Вестготско кралство, а сетне Кастилия - днес Испания.
Сбирките, около 30 на брой, са насочени първоначално срещу присцилианизма, а сетне при Рекаред I са насочени срещу арианизма и към налагането на православния католицизъм във Вестготското кралство.
В седмия събор взема участие Исидор Севилски, под чието авторитетно ръководство са регламентирани много въпроси на вярата и дисциплината, като е и уеднаквена литургията в кралството. На келтите в Галисия е наложен латинския ритуал, като са взети строги мерки да бъдат окончателно покръстени, ведно с юдеите бивши пуни около Нови Картаген (картагенски владения в Испания), на Пиренеите.
Дванадестият събор от 681 г., приема първенство за архиепископа на Толедо за цяла Hispania (Иберийския полуостров). Много от постановленията на Толедските събори намират място в Decretum Gratiani, откъдето насетне оказват значително влияние върху развитието на Каноничното право.
Едни от последните сбирки в Толедо от 1565/66 г. се занимават с изпълнението на постановленията на Трентския събор, а последния съвет от 1582/83 г. се ръководи по източен цезаропапистки маниер от Филип II. Папата изисква името на светския представител на събора да бъде заличено от документалния акт.
Източници [редактиране]
- Thompson, E. A. The Goths in Spain. Clarendon Press: Oxford, 1969.
