Топлян
| Топлян Εξοχή | |
| — село — | |
  Топлян  Топлян  Топлян | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 190 m |
| Население | 125 души (2021 г.) |
Топлян или Товлян (на гръцки: Εξοχή, Ексохи, до 1926 Τόβλιανη, Товляни[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 190 m надморска височина в югоизточните склонове на планината Кушница (Пангео) на 4 километра южно от Правища (Елевтеруполи).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от *Топли дол, *Топла бара и подобни.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Топлян е мюсюлманско село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Толян:
| „ | Толен, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 1 час разстояние.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Толиянъ (Толенъ) е турско селище. В него живеят 350 турци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 44 семейства със 172 души, като селото е чисто бежанско.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Ексохи.[2]
Българска статистика от 1941 година показва 320 жители.[2]
Населението традиционно произвежда предимно тютюн.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 180[2] | 209[2] | 243[2] | 387[2] | 409[2] | 402[2] | 263[2] | 172[2] | 234[2] | 173 | 142 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 234. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
