Томас Карлайл
|
||||||||||
Томас Карлайл (на английски: Thomas Carlyle, 1795—1881) — британски (шотландски) писател, историк, философ и медиевист. Карлайл е сред философите, формирали мисленето на Западното общество.
Съдържание |
Първи години [редактиране]
Роден е в обикновено селско семейство. Родителите му - ревностни калвинисти го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет. Не желаейки свещенническо поприще, след завършване на университета става учител по математика в провинцията, но скоро се завръща в Единбург. Изхранвайки се от случайни литературни поръчки, известно време се занимава усилено с право, готвейки се в същото време за адвокат, но и това намерение захвърля набързо, увличайки се сериозно от немска литература.
Съчинения за немската литература [редактиране]
Преводът на Гьоте «Вилхелм Майстер» в 1824 г. и «Животът на Шилер» в 1825 г. са първите големи трудове на Карлайл. След тях следват критическите очерци и преводи на Жан Паул, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Лудвиг Тик, Фуке и др., характеристики на Волтер в либералния «Единбург Ревю». В същия «Единбург Ревю» в началото на 30-те години се появява неговата първа статия от по-общ характер, «Белезите на времето», в дисонанс с либералния характер на списанието. Следващата статия «Тейфелсдрек», превърнала се впоследствие в книгата «Sartor Resartus», а също «История на немската литература» не са приети от никой издател, тъй като идеите на Карлайл не отговаряли на духа на времето. По тази причина «Sartor Resartus» се появила в САЩ по-рано отколкото във Великобритания.
Книга за френската революция. Историческо-философски възгледи [редактиране]
Със същата оригиналност, както и предните произведения се отличава и «История на френската революция» («French Revolution, a history», 1837), острия памфлет «Чартизъм» (1839), лекции за героите и героическото в историята («On Hero worship», 1841) и историко-философските разсъждения «Past and present» (1843).
Не подхождайки към нито една от утвърдените политически партии, Карлайл се чувствал сам и замислил за известно време издаването на собствено списание за излагане идеите на собствения «вярващ радикализъм». Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност-герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравствения дълг; политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата. Преувеличената роля на героическото в историята и недоверието в силата на институциите и опита го тласкат към формален култ на миналите времена, които били по-подходящи за героичните хора. Възгледите му са разкрити много добре в двенайсетте «Памфлети на последните дни» («Latter-day pamphlets», 1858); в които осмива еманципацията на негрите, демокрацията, филантропията, полит-икономическите учения и пр. Не само някогашните му врагове, но и много от предните му поклонници престанали да го разбират.
Други исторически съчинения [редактиране]
От всички съчинения на Карлайл най-голямо историческо значение има «Letters and Speeches of Oliver Cromwell» (1845-46), с небезпристрастни коментарии относно «героя» Оливър Кромуел. Най-обширното съчинение на Карлайл — «History of Frederick II» (1858-65), го накарва да предприеме пътешествие в Германия. Въпреки многото си добри качества, съчинението е доста разтеглено. През 1847 г. излизат «Исторически и критически опити» (сборник от статии), през 1851 г. — биографията на неговия приятел от младостта, поета Стерлинг. От 1868 до 1870 г. Карлайл издава своите пълни съчинения («Library edition», в 34 т.). На следващата година излиза евтиното издание «People’s edition», издавано многократно. Впоследствие излизат на бял свят ред очерци под заглавието «Първите норвежки крале» (1875 г.). През 1866 г. на Карлайл е предложено почетното място ректор на Единбургския университет; освен това място, той никога не е заемал никаква длъжност, оставайки през целия си живот само писател. По време на френско-пруската война застава на страната на Прусия, като горещо подкрепял каузата ѝ в своите писма в «Times», издадени и отделно през 1871 г.. Умира през 1881 г.
Карлайл и нацизма [редактиране]
Възгледите на Карлайл, както нееднократно са отбелязвали историците, предшестват възгледите на Хитлер и други фашистки идеолози. Например, професор Чарлз Сароли в своята профашистка статия през1938 г. «Бил ли е Карлайл първият нацист?», се опитва да отговори утвърдително в списанието «Anglo-German Review»:
Нацизмът не е немско изобретение, отначало той възниква зад граница и идва при нас именно от там… Философията на нацизма, теорията на диктатурата са формулирани сто години преди това от великия шотландец на своето време — Карлайл, най-уважаваният от политическите пророци. Впоследствие идеите му са развити от Хюстън Стюарт Чембърлейн. Няма нито една основна доктрина на нацизма, на които е основана нацистската религия, която да не е била… при Карлайл, или при Чембърлейн. И Карлайл и Чембърлейн са духовните бащи на нацистката религия… Както Хитлер, Карлайл никога не е изменял на своята ненавист, на своето презрение към парламентарната система… Както и Хитлер, Карлайл винаги е вярвал в спасителната добродетел на диктатурата.
Бертран Ръсел в книгата си «История на Западната философия» (1946 г.) твърди: «Следващата стъпка след Карлайл и Ницше е Хитлер.»
Известният историк Мануел Саркисян посвещава нашумялата си книга «Английските корени на немския фашизъм» на влиянието на Карлайл върху развитието на нацистките идеи отделна глава.
Цитати [редактиране]
- «Природата не търпи лъжи».
- «Любящото сърце е началото на познанието».
- «Историята на света се гради от биографиите на великите».
- «Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници».
- «Нашата главна задача е да не гледаме в мъглявото бъдеще, а да действаме сега, в посоката която ни е ясна».
- «Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън».
- «Ако е истина, че Историята е Философия, която учи посредством Опита, то писателят, годен да съгради историята, е засега неизвестен. Сам по себе си Опитът би изисквал Всезнание, за да бъде записан, и то при условие, че Всемъдростта, необходима за Философията, която ще го тълкува, бъде налице за позовавания. Щеше да е добре, ако обикновените земни Историци позанижеха стремленията си, далеч по-подобаващи на Всезнанието, отколкото на човешката наука, и се постараеха само да обрисуват случилите се събития - макар че такова едно обрисуване би било в най-добрия случай равнозначно на нескопосно уподобяване, - признавайки за тайна неразгадаемата им същност, или с благоговейно упование, тъй различно от проповядванията на Философията, се надвесеха над загадъчните знаци на Оня, чиято диря пресича величавите дълбини на Времето и когото Историята наистина разкрива, ала не с оная яснота, с която във Вечността ще го разкрие всеобщата История».
- «Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек».
- «Благословен е този, който е намерил подходящата за него работа».
- «Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното».
- Томас Карлайл - Уикицитати
Съчинения [редактиране]
- «История на френската революция» (т. I)
- «Исторически и критически опити»
- «Героите и героическото в историята» («Современник» 1856 г.)
- «Нибелунги» («Библ. для чтения» 1857 г.).
- ст. в «Вестн. Европы» (1881 г., кн. 5 и 6);
- Томас Карлайл за истинността на посланията на пророка Мохамед
- «За героите, култа към героите и героичното в историята»
- Минало и настояще
- Етика на живота (Работете и не се обезсърчавайте!)
