Тома Бакрачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Бакрачев
български революционер

Роден
Починал
4 ноември 1951 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
Братя/сестриГригор Бакрачев
Тома Бакрачев в Общомедия

Тома Кузманов Бакрачев с псевдоним Леонид Голщайн[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цариградският комитет на ВМОРО в 1903 г. с Никола Милев, Тома Бакрачев, Петър Тошев
Реклама на Железопътното бюро на Баркачев от „Илюстрация Илинден“, юли 1941 г.
Тома Бакрачев (в средата), Григор Бакрачев и други неизвестни

Бакрачев роден в 1877 година в костурското село Вишени. Принадлежи към рода Бакрачеви. Занимава се с търговия и се установява в Цариград, където става член на местния районен комитет на ВМОРО. Ръ­ководи Костурско-Леринското дружест­во в Цариград (1901). Бакрачев подпомага Солунските атентатори като урежда доставката на динамит в Солун. След атентатите е арестуван и получава смъртна присъда (1903), която по-късно е заменена с доживотен затвор. Помилван е в 1908 година при амнистията след Младотурската революция. Установява се в София, където в 1914 година открива първата параходна агенция в страната[2][3] и подпомага българските емигранти.

След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на СМЕО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Бакрачев
 
 
 
Сидо Бакрачев
(1822 — 25 август 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Бакрачев
(1877 — 1951)
 
Григор Бакрачев
(1878 — 1963)
 
Митре Бакрачев
 
Кузма Бакрачев
(1886 — август 1907)
 
Пандо Бакрачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Бакрачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Венцеслав Константинов
(1940 — 2019)
 
Албена Бакрачева
(р. 1961)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 39.
  4. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.