Тома Баялцалиев
| Тома Баялцалиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 септември 1947 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Тома Баялцалиев в Общомедия | |
Тома Георгиев Баялцалиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Баялцалиев е роден в град Гевгели в 1870 година. Син е на Георги Баялцалиев и брат на Иван Баялцалиев. Завършва прогимназия и се занимава с търговия в родния си град и Солун. Влиза във ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат учителят Никола Бояджиев, търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията, Гоце Чанов и Илия Докторов.[1] Става член и председател на околийския комитет. На няколко пъти е арестуван от властите и лежи в затворите в Гевгели, Солун и Цариград.[2]
Гръцки терористи правят неуспешни опити да го убият в 1905 година и на 24 февруари 1907 година в Солун.[3] В 1912 година финансира заедно с Димитър Мирасчиев издаването в Солун на вестника на Сребрен Поппетров „Истина“.[4]
Баялцалиев заедно със сина си Георги Баялцалиев е масон.[5][6]
Умира в 1947 година в София, България.[7][8][9]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Баялцалиев (? - след 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Баялцалиев (? - 1937) | Вангелия Александрова (1870 - 1947) | Тодор Александров (1881 - 1924) | Тома Баялцалиев (1870 - 1947) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Баялцалиев (1916 - 1999) | Илия Баялцалиев (1911 - след 1956) | Георги Баялцалиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 46.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 45.
- ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 490.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 382.
- ↑ Богданов, Иван. Синовете на вдовицата : масонство и масони. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 978-954-07-0113-4. с. 103.
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
