Тома Беро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Беро
Гербът на Тома Беро
Гербът на Тома Беро
Велик магистър
Укрепленията на Антиохия, изкачващи Силпийския връх
Стените на Антиохия, загубена от християнството за последен път по времето на Тома Беро
Информация
Орден Тамплиери
Управление1256-1273
Народноститалианец
Роден
Починал
ПредшественикРено
НаследникГийом

Тома Беро (Берар) (на латински: Thomas Belardus) е деветнадесетият Велик магистър на Ордена на тамплиерите от 1256 до 1273 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По времето, в което той е начело на Ордена, кръстоносците водят последни кръвопролитни битки и в крайна сметка са окончателно изтласкани от Светите земи от сарацините. Загубени или предадени последователно са Сафед, Бофор, Гастон, Антиохия, Шателблан, Монфор и то с тежки загуби на жива сила. Заслуга на Беро е укрепването и стабилизирането на отношенията между Ордена на тамплиерите и останалите ордени. Двата най-големи ордена – на тамплиерите и на хоспиталиерите, успяват да подпишат десетгодишно примирие с мамелюкския султан на Египет и Сирия Байбарс.

Тома Беро умира през 1273 г.

Рено дьо Вишие
План на Храма в Ерусалим
План на Храма в Ерусалим
Велик магистър на рицарите-тамплиери
(1256 – 1273)
Гийом дьо Божьо