Тома Давидов

Тома Давидов български офицер и революционер Роден: 20 април 1868 Ловеч, днес България Починал: 15 март 1903 Оздолени, днес Република Македония

Тома Костов Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Тома Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г. Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов.

Във ВМОК

Като офицер се включва в дейността на Македонския комитет. През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет, като войвода на чета в III-та Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат, заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо Костов, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Еню Димитров се връщат в България.

Върховният комитет около 1899 - 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член).

От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.

След завръщането си от Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно-одрински комитет. На VI-ия конгрес в 1899 година е избран в ръководството на Комитета, заедно с Борис Сарафов, Антон Бозуков, Славчо Ковачев и Христо Саракинов. На VII-ия конгрес в 1900 година на Македонските братства в България е повторно избран за подпредседател на ВМОК.

Във ВМОРО

През септември 1902 година Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония начело на чета. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг, след като Давидов му заявява:

„

Не съм от Македония, но за свободата на Македония съм готов всеки момент да дам живота си. Ще отида там, между народа на братска Македония, да умра, а не тук да тровя душата си за нея.

“

.

Чета на Тома Давидов
Номер	Име	Селище	Длъжност	Бележка
1.	Тома Давидов	Ловеч	началник на четата	запасен капитан
2.	Христо Настев	Щип	секретар и подначалник	учител
3.	Димитър Дечев	Сливен	оръжеен инструктор	запасен портупей юнкер
4.	Иван Хаджиасенов	Сливен	помощник оръжеен инструктор	запасен портупей юнкер
5.	Георги Г. Асенов	Сливен	оръжеен техник	запасен подофицер
6.	Костадин Бояджиев	Баня	запасен редник-четник	телеграфист
7.	Димитър Апостолов	Кавадарци	запасен редник-четник
8.	Ангел Андреев	Рудари	запасен редник-четник
9.	Георги Попгорганов	Бобища	запасен редник-четник
10.	Илия Гъсков	Баница	запасен редник-четник
11.	Петър Тинев	Котел	запасен редник-четник
12.	Спиро Скурчито	Вранещица	запасен редник-четник
13.	Алексо Стефанов	Радово	запасен редник-четник
14.	Панайот	Солунско	запасен редник-четник
15.	Христо	Кичевско	запасен редник-четник
16.	Васил	Кичевско	запасен редник-четник
17.	Костадин	Радовишко	запасен редник-четник

Тома Давидов.

Давидов спечелва доверието на всички районни войводи. В писмо до своите приятели в София Давидов ги насърчава да действат по-активно с думите:

„

Нито минута да не стоим на едно място. Както знаеш, осветлявай (народа), защото както е казал Шекспир, заблуждението не спи, затова пък истината трябва да се повтаря 1000 пъти.

“

Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Тома Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание. Димитър Попандов пише за него:

„

Голям водач, психолог, той разбираше човешката душа, влизаше в тежкото положение на населението и вземаше мерки, щото четите да не са му в голяма тежест. Беше издал заповед, когато се наложи чета да пребивава в дадено село, да не се поръчва какво да ѝ се приготовлява за ядене, а четниците да бъдат доволни от каквото ядене им поднесат селяните. Сам Давидов, когато отиваше в някое село, никога не позволяваше да му постилат завивки, а спеше само с шинела си.

“

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Давидов (четвърти в първата колона).

Револвер „Гасер“ М 1873, 11 mm и камата на Тома Давидов. Национален военноисторически музей

Помага му Славейко Арсов, а негови четници от това време са Тома Николов, Христо Настев и Лука Групчев. Тома Давидов и Лазар Поптрайков привличат нови войводи като Георги Папанчев и Никола Андреев.

Гибел

През пролетта на 1903 г. подготовката за предстоящото въстание се усилва и в Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер. На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.

На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен. След убийството на войводата избухва така наречената Давидова афера, при която са арестувани около 164 души от цяла Дебърца. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.

Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. Местността се нарича Давидов гроб. Място на Давидов като главен войвода заема Христо Узунов.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.