Томе Момировски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томе Момировски
Томе Момировски
писател от Република Македония
Роден
Починал
20 март 2012 г. (84 г.)

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика

Томе Момировски (на македонска литературна норма: Томе Момировски) е писател, есеист, критик и преводач от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1927 година в Кичево, тогава в Югославия. Завършва Философския факултет на Скопския университет. Главен редактор е на списанията „Иднина“ (Скопие), „Културен живот“ (Белград), на вестника „Млад борец“ (Скопие) и на Радио Скопие, както и редактор на списанията „Современост“, „Културен живот“ и „Погледи“ в Скопие.

Момировски е културен министър на Македония, председател на Културно-просветната общност на Македония, председател на Комисията за култура и изкуство на Съюзната конференция на Югославия. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1957 година и на Македонския ПЕН център.

Умира в Скопие на 20 март 2012 година.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Стреи и песоци (пътеписна проза, 1956),
  • Чекори (разкази, 1957),
  • Грешна недела (роман, 1961),
  • Неспокои (разкази и новели, 1969),
  • Години несоници (роман, 1972),
  • Културата, културните вредности и младината (есета, 1975),
  • Бреслики (повест, 1976),
  • Односи и синтези (есета и критики, 1978),
  • Културата и просторот (есета, 1979),
  • Акцијаши (роман, 1982),
  • Вишнеење (драма, 1983),
  • Искована песна (антология на македонска поезия, 1984),
  • Идеи и творештво (есета и критики, 1984),
  • Виделина (разкази и новели, 1984),
  • Охридска Талија (монодрама, 1985),
  • Коловратница (разкази, 1986),
  • Културна соработка и заедништво (монография, 1987),
  • Бела (повест за деца, 1987),
  • Избрани дела (в пет тома, 1987)
  • Крстопати (есеи и критики, 1990),
  • Светлоносецот од Преспа (биографично-есеистична книга за поета Мите Богоевски, 1992),
  • Чун (роман, 1992),
  • Ластари (разкази за деца, 1993),
  • Живописана земја (есеистично пътеписна проза, 1995),
  • Снежинки (приказки за деца, 1996),
  • По полноќ (роман, 1998)
  • Младбелина (поезия, 2000).

Носител е на наградите „11 октомври“, „13 ноември“, „Рациново признание“, „РТВ на СВП“, „Климент Охридски“ и „Мито Хадживасилев – Ясмин“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]