Тонка Обретенова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската революционерка. За селото в Североизточна България вижте Баба Тонка (село).

Тонка Обретенова
българска националреволюционерка и героиня
Тонка Обретенова 
Родена: 1812
Червен, Османска империя
Починала: 27 март 1893
Русе, България

Тонка Тихова Обретенова (баба Тонка) е българска националреволюционерка и героиня.

Биография[редактиране | edit source]

Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Родителите и са Тончо Поставчията и Минка Тончева. Женена е за известен абаджия и търговец в Русе Тихо Обретенов (1831). От брака си имат пет момчета и две момичета.

Включва се в организираната национал-освободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейния дом е сигурно убежище и организационен център на ревоюционните дейци.

В борбата се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва и в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов четник в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание (1875). Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета (1875).

Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!

—Баба Тонка

Анастасия Обретенова е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. От неговите „Записки по българските въстания“ черпим информацията за личността и революционното дело на баба Тонка.

Паметникът на Баба Тонка в Русе

„Трябва да ви кажа,… че баба Тонка е жена с весел и шеговит характер. Обстоятелствата я научили и на тая проста истина, че ако човек знае и умее, то много може да спечели пред простодушните турци, които не бяха престанали… да уважават пиените и да благоговеят пред лудите, били те от каквато и да е народност. Ако някой строг забитин, който я виждал за пръв път, започвал да я ругае и заплашва, че ще я покачи на въжето, защото проводила четирима… синове в комитета, то тя му казвала, че е намислила наскоро да се жени, а на нему, на забитина, ще да му купи жълти ботуши от сватбата. Правителственият човек не можел да разбере що за човек е тая жена, правел сравнение между шестдесятгодишната бабичка и жълтите ботуши и най-после се засмивал…”.

На нейното име е нименувано село в община Попово, област Търговище (1934). Математическата гимназия в град Русе носи нейното име, като и Залив на антарктическия остров Ливингстън. Прототип е на баба Тонка от повеста „Немили-Недраги“ на Иван Вазов.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • [1], Захари Стоянов, Записки по българските въстания, глава III