Топлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото на Халкидика, Гърция, чието старо име е Топлик, вижте Йероплатанос.

Топлик
Топлиќ
— село —
41.6911° с. ш. 22.07° и. д.
Топлик
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина383 m
Население0 души (2002)
МПС кодST
Топлик в Общомедия

Топлик (на македонска литературна норма: Топлиќ) е село в община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Топлик е селце разположено на 12 километра югозападно от град Щип.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Топлик е изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година в селото има 42 жители, всички българи християни.[1]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Топлик (Toplik) като село с неясен етнически състав.[2]

В 1953 година в селото живят 73 жители власи. Селото е напуснато след 1961 година, когато има 23 жители.

В 2014 година формата на името на селото на македонска книжовна норма е сменена от Топлиќ на Топлик.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Топлик
  • Доне Топликлиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
  2. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  3. Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.