Топографска карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Топографска карта

Топографската карта е графично изображение на част от земната повърхност върху равнина. На нея със специални топографски символи са нанесени всички съществени физични особености на земната повърхност в картографирания район - надморска височина, релеф, пещери, реки, езера, мостове, пътна мрежа, електропроводи, постройки, растителност и други.

Топографска карта от 1654-58 година
Топографска карта от 1654-58 година

Предназначение[редактиране | edit source]

В исторически план, преди да се възприемат символите за ситуацията в картираната местност и за изобразяване на особеностите на земната повърхност чрез хоризонтали, топографските карти са представлявали подробна рисунка, даваща представа както за релефа, така и за построеното или намиращото се върху терена. Така пътищата, сградите, обработваемите земи и даже дърветата са рисувани и тези карти са имали само познавателно значение, като не са давали точно геометрично представяне на земната повърхност.

Основното предназначение на топографската карта е да предоставя подробна информация за физическата география на местността. На топографските карти по правило се отпечатват: названията на населените места, названия на местности, реки, характерни височини с т.нар. коти, нанасят се символи за дървесния вид и височината на горските масиви, пасища, единични характерни храсти и дървета, пътища и други с оглед бързо ориентиране в местността. Не се нанасят границите на административните области, землища и други подобни.

Методи за създаване на топографски карти[редактиране | edit source]

Създаването на топографски карти се осъществява чрез прилагането на различни методи, свързани преди всичко с използваните технически средства и начин на заснемане и обработка. Изработването на топографски карти или планове се нарича топографска снимка и в зависимост от приложените методи биват:

Използвани мащаби[редактиране | edit source]

Мащабът на заснетия релеф се определя от конкретната потребност от създавания план или карта. Достъпът до релефа, размера на засниманата площ, както и наличния паричен ресурс определят технологията - апаратните средства, създаването на опорна мрежа и гъстотата на подробните точки. В зависимост от мащаба в топографията се използват следните понятия:

  • Топографски план - едромащабни топографски снимки от 1:100; 1:250; 1:500; 1:1000; 1:2500 до 1:5000.
  • Топографски карти - топографски снимки със средни мащаби от 1:10000 до 1:200000. Обикновено снимки се правят за мащабите 1:10000 и 1:25000, а останалите се създават като се използват по-едромащабните графични оригинали.
  • Географски карти - това са дребномащабните карти, чийто мащаб е над 1:200000.

Приложение и използване[редактиране | edit source]

На всяка топографска карта задължително се обозначават основната посока за ориентиране по картата и нейният мащаб. Основната посока за ориентиране почти във всички случаи е север. Това означава, че за да се ориентираме по топографската карта, първо трябва да се осеверим - да застанем с лице към посоката север и да разположим топографската карта пред нас така, че горният й край да сочи на север. Тогава долният край на топографската карта е юг, левият - запад и десният - изток.

За да се ориентира правилно по топографската карта, работещият с нея трябва да умее да определя и разпознава ориентири, и да изчислява азимути по тях. Топографските карти се използват основно за физическо ориентиране на местността. Те са необходими на военни, туристи, геолози, еколози, ландшафтни архитекти, при проектиране и строителство на сериозни инфраструктурни обекти и други.

В края на 20-ти век се появяват първите топографски карти на електронен носител. С появата на спътниковите навигационни системи от рода на GPS, Галилео и ГЛОНАСС, класическото ориентиране по топографска карта се превръща в стар и трудоемък метод. То обаче със сигурност няма да загуби своето значение и през нашия, 21-ви век.

Предимства и недостатъци на спътниковото и класическото ориентиране на местността
СПЪТНИКОВО ОРИЕНТИРАНЕ
КЛАСИЧЕСКО ОРИЕНТИРАНЕ
предимства
недостатъци
предимства
недостатъци
осъществява се за секунди изисква скъпа апаратура необходими са само карта и компас за правилно ориентиране са необходими от 2 до 20, а понякога и повече минути
точността може да бъде от порядъка на сантиметри апаратурата е енергозависима и може да аварира ориентирането не зависи от наличието на енергоносители точността е от порядъка на няколко десетки метра, при особено висока квалификация на ориентиращия - до няколко метра
не изисква специални знания и умения, апаратурата се настройва и ориентира автоматично при отказ и/или грешка на апаратурата шансовете за успешно ориентиране са практически нищожни ориентирането може да се осъществи винаги и навсякъде, когато, и където е способен да работи човек необходимо е дълго и сложно обучение


Вижте също[редактиране | edit source]