Топчиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияТопчиево
Γέφυρα
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Топчиево
Топчиево на картата на Гърция
Dimos Chalkidonos - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Топчиево
Топчиево на картата на дем Илиджиево и област Централна Македония
Координати: 40°43′59.88″ с. ш. 22°41′31.92″ и. д. / 40.7333° с. ш. 22.6922° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Население 3 258 (2001)
Надм. височина 40 m

Топчиево или Топчиово (на гръцки: Γέφυρα, Гефира, до 1926 година Τοψίν, Топсин[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3 258 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Солунското поле на 25 километра северозападно от Солун и на 2 километра западно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Около 1854 година е построена църквата „Свети Георги“ в Долно Топчиево.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Топчиево живеят 266 българи християни.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тончиево (Tontchievo) има 184 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Топчиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | edit source]

Музеят на Балканските войни в Топчиево

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи и предизвикват заплаха от глад.[7] В Топчиево престолонаследникът Константинос договаря предаването на Солун от османските войски. В сградата днес е разположен Музеят на Балканските войни.

В 1913 година, след Междусъюзническата война Топчиево остава в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Чаталджа в Източна Тракия и Созопол, България. В 1926 година селото е прекръстено на Гефира. В 1928 година в селото са настанени власи от Мецово и Сирако.[8] В същата година Топчиево е бежанско село с 468 бежански семейства и 1649 жители бежанци.[9]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Топчиево
  • България Атанас Милошев (Милушев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Трета солунска дружина[10]
  • Гърция Божин Гърка (Божинос Грекос, Μποζίνος Γραικός), гръцки андартски деец, агент от трети ред, жена му и детото му са убити при атентат срещу него от страна на членове на ВМОРО[11]
Железопътната линия при Топчиево.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τοψίν -- Γέφυρα
  2. 20. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Κάτω Γέφυρας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-23.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 439 и 883.
  7. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 114.
  8. Сайт на училището в Топчиево
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 439.
  11. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.46



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.