Торта Сахер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Торта Сахер
Торта Захер, сервирана във виенския хотел Захер
Торта Захер, сервирана във виенския хотел Захер
Виддесерт
ПроизходВиена,  Австрия
СъздателФранц Захер
Създаден1832 г.
Описаниеторта
Основни съставкишоколадова торта, кайсиево сладко, черен шоколад
Торта Сахер в Общомедия

Торта За̀хер (също Сахер) (на немски: Sachertorte) е сладкарско изделие, шоколадова торта, изобретена от австрийския сладкар Франц Захер. Тортата е типичен десерт от виенската кухня и е една от най-популярните торти в света.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рецептата за тази торта може да бъде открита още в началото на XVIII век в книгите с рецепти за австрийската кухня, като по-късно в други подобни книги започва да се споменава за подобна торта, но покрита с шоколадова глазура.

През 1832 г. министърът на външните работи на Австрия Клеменс фон Метерних нарежда на своя сладкар да създаде за него и неговите високопоставени гости необичаен десерт. Тъй като по това време главният сладкар е болен, желанието на високопоставената персона е изпълнено от 16-годишния сладкар Франц Захер (р. 1816 – поч. 1907 г.), който е стажант по сладкарство в придворната кухня. Така приготвеният сладкиш представлява шоколадова торта, която се харесва много на гостите и която остава една от най-популярните торти и в наши дни.

След като завършва своето обучение, Фр. Захер работи като сладкар на други аристократи в Братислава и Будапеща. През 1848 година се завръща във Виена, където открива собствен магазин за продажба на вино и деликатеси.

Австрийският сладкар Франц Захер, автор на популярния сладкиш

Най-възрастният син на Захер, Едуард Захер (1843 – 1892), получава образование при авторитетния виенски сладкар Кристоф Демел. Едуард прави няколко промени в рецептата за торта на известния си баща. Тортата Захер първоначално се продава в сладкарницата на Демел, а от 1876 година – и в основания от Едуард Хотел „Захер“. От този момент тортата е един от най-популярните десерти в австрийската кухня.

Първият съдебен процес между Демел и Захер за правото върху оригиналната рецепта избухва през 1934 година. Едуард Захер, по време на своето обучение при Демел, малко изменя рецептата за тортата.

След смъртта на вдовицата на Едуард – Анна Захер и банкрута на хотел „Захер“ през 1934 г., синът им Едуард продава оригиналната рецепта на Демел. След като придобива рецептата, Демел продава тортата с поставена върху ѝ шоколадова плочка, на която има надпис „Едуард Захер, Виена“.

През 1938 година новите собственици на хотел „Захер“ регистрират името „Оригинална торта Захер“ като запазена марка, като тортата е предлагана не само на посетителите на хотела, но също така се произвежда и продава в сладкарниците.

Кафе-сладкарницата на Демел, Виена, Австрия

След края на Втората световна война, през 1954 г., собствениците на хотела обвиняват сладкаря Кристоф Демел в използването на регистрирана търговска марка – нещо, което е последвано от дълъг дебат върху правата за името.

Представител на Демел заявява, че в оригиналната рецепта на Франц Захер няма втори пласт от конфитюр от кайсии в средата на тортата. Също така в рецептата, приета като рецептура в хотела, известно количество масло за приготвянето ѝ се заменя с обикновен маргарин, така че тази рецепта не може да се нарече оригинална.

След дългогодишни спорове е постигнат консенсус и през 1963 г. името Original Sacher-Torte (изписано върху кръгъл шоколадов медальон и поставено върху всяко парче торта) се поставя върху тортите, произвеждани от хотел „Захер“, а тортите от сладкарница „Демел“ трябва да бъдат украсени с подобен символ, но с триъгълна форма и надпис Eduard Sacher-Torte.

Сега тази версия е официално наречена „Торта Захер на Демел“ (на немски: Demel’s Sachertorte).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]