Тошо Тошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тошко Николов Тошев
български журналист
Роден: 7 декември 1942 г. (1942-12-07) (71 г.)
Дриново, обл. Търговище, България

Тошко Николов Тошев, познат като Тошо Тошев, е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991-2011).

Биография[редактиране | edit source]

Средно образование получава в Техникума по силни токове „Киров“, когато започват ранните му писателски изяви във вестник „Средношколско знаме“.[1] Завършва специалност Българска филология в Софийския университет. Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965–1967) и „Вечерни новини“ (1968-1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 80-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).[2] [3]

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г.[4] Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.[5]

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление.[6] Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание.[7] На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника - „Преса[8], чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.[9] [10]

Член е на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на сдружението през 2001 г.[11] Но „по етични причини“ го напуска.[12]

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г.[13] [14] [15]

Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.[16] [17]

Сътрудничество на Държавна сигурност[редактиране | edit source]

Тошо Тошев е официално обявен като съдържател на явочна квартира с Решение № 105 от 9.12.2009 г. на Комисията за разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност (вербуван през 1975, снет от отчет през 1990 г., псевдоним: Бор).[18]

Признание и награди[редактиране | edit source]

На 3 декември 2002 е награден с орден „Стара планина“, I степен[19] [20] [21].

През 2004 г. Тошев е номиниран от някои от тези членове за голямата награда „Черноризец Храбър“ за принос в журналистиката, но оттегля кандидатурата си, като разбира, че другите номинирани са фотографът Иво Хаджимишев и журналистите Мартин Карбовски и Георги Милков. В писмо, публикувано в „Труд“, Тошев обявява, че би се състезавал в по-достойна компания за тази награда като Кеворк Кеворкян, Виза Недялкова и др. Тошев предлага на академията през тази година да не се връчва награда за принос и награда не е връчена.[3]

Почетен гражданин на град Попово от 2005 г.

Личен живот[редактиране | edit source]

Тошо Тошев е женен 5 пъти, има трима сина. Най-големият, Радослав Тошев, е общински съветник в София от „Движение Гергьовден“, а след това от ГЕРБ.[3]

Литературен образ[редактиране | edit source]

В своя роман трилогия „Четвъртата власт“ писателят Александър Томов описва главен редактор на най-големия вестник, който взима пари в куфарче от лице на име Бобо Цирея, за да подкрепи чрез вестника кандидатура за кмет на София. Много от читателите смятат, че Томов визира Тошо Тошев в този свой герой, наред с т. нар. Любо Пъпката и Стефан Софиянски.[3]

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Истина за лично ползване“ (1984)
  • „Времето за умиране стига“ (1988)
  • „Китай в годината на Дракона“ (1989) — пътепис
  • „Страх“ (2001) — роман[22] [23]
  • „Лъжата — Жан, Иван и другите“ — книги първа и втора (2003)[24]
  • „Лъжата — Жан, Иван и Величеството“ — книги първа и втора (2004)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Тошо Тошев: 30 години съдбовно обречени на „Труд“, сайт на СБЖ, източник в. „Нощен труд“, 16.12.2010 г.
  2. Биография на Тошо Тошев в електронната книжарница „Труд“.
  3. а б в г Биография на Тошо Тошев в e-vestnik.bg, 25 март 2008.
  4. Тошо Тошев: Мен ме напуснаха от „Труд“, не аз него. // vsekiden.com. 5 ноември 2011. Посетен на 21 ноември 2011. Работих в него (в „Труд“ — бел. ред.) 29 години и 9 месеца
  5. "24 часа" и „Труд“ сменят главните си редактори, новите ще се избират с конкурс. // dnevnik.bg. 09 януари 2011. Посетен на 20 ноември 2011.
  6. Тошо Тошев: Не искам да участвам в този маскарад на правене на вестник. // dnevnik.bg. 25 август 2011. Посетен на 21 ноември 2011.
  7. Тошо Тошев с нова медийна групировка. // BNews.bg. 2 октомври 2011. Посетен на 20 ноември 2011.
  8. „Преса“ - новият вестник на Тошо Тошев“, vesti.bg, 7 декември 2011 г.
  9. „Вестник „Преса“ се нанесе в ЦУМ“, vesti.bg, 3 януари 2012 г.
  10. „Новият вестник „Преса“ с главен редактор Тошо Тошев излезе на пазара“, glasove.com, 3 януари 2012 г.
  11. „Уикилийкс за българската държавна мафия“, сп. „Свободна мисъл“, 29 декември 2012 г.
  12. Марина Цветкова, „Възраждане“ - национални капитали без банка“, сп. „Тема“, бр. 8 (72), 24 март 2003 г.
  13. „Преизбраха Тошо Тошев за шеф на Съюза на издателите“, в. „Стандарт“, 11 март 2006 г.
  14. „Съюзът на издателите се разпадна със скандал“, в. „Монитор“, 17 ноември 2011 г.
  15. „Любомир Павлов оглави разпадащия се Съюз на издателите“, mediapool.bg, 16.11.2011 г.
  16. „Клубът на гениите“, в. „Стандарт“, 7 декември 2010 г.
  17. „21 юли 2002 г. Клубът на гениите“, глава от книгата на Тошев „Лъжата — Жан, Иван и другите“, znam.bg.
  18. Ком. за разкриване на документите.... Решение № 105/ 09.12.2009 г.. // 09.12.2009. Посетен на 21 ноември 2011.
  19. Указ № 406 Обн. ДВ. бр.115 от 10 декември 2002 г.
  20. „И главният редактор на „Труд“ получава „Стара планина“, mediapool.bg, 30 ноември 2002 г.
  21. „Тошо Тошев получи орден“, в. „Капитал“, 14 декември 2002 г.
  22. „Тошо Тошев се изяви като романист“, в. „Стандарт“, 13 април 2001 г.
  23. „Тошо Тошев извади роман от чекмеджето“, в. „Сега“, 10 април 2001 г.
  24. Владимир Трендафилов, „Филтрите на паметта“, рец. във в. „Култура“, бр. 34, 19 септември 2003 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]