Трайко Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трайко Атанасов
български електроинженер
Роден
Починал
Техника
ОбластЕлектротехника

Трайко Андреев Атанасов е български учен, изобретател и рационализатор в областта на техническите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1918 година в Куманово, тогава окупиран от Царство България. Завършва електроинженерство във Виена през 1946 година.[1]

От 1956 година работи в Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по електропромишленост в София, където участва като научен секретар в разработването на нова серия асинхронни електродвигатели до 100 kV. Автор е на редица изобретения (Верижен електротелфер с присъединен електродвигател, Взривозащитен елекетротелфер (1967), Електротелфер с микроподем (1969), две серии електродвигатели с конусни ротори)[1] и научни трудове с голямо научно и практическо значение в България и чужбина. В 1959 година, а после и в 1969 година е част от колективи, удостоени с Димитровска награда.[1] Обявен е за Заслужил деятел на науката на 22 май 1969 година.[2]

Умира на 10 септември 1977 година в София, Народна република България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Колектив. Енциклопедия България, том 1. Първо издание. София, Издателство на БАН, 1978. с. 152.
  2. Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 701, Протокол № 226 от 22 май 1969 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: удостояване със звания на дейци на науката, изкуството, културата и просветата във връзка с Деня на просветата и културата и славянската писменост и 25-годишнината на социалистическата революция, с. 6, 26.