Тракийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.

Класификация[редактиране | edit source]

Тъй като е мъртъв език и не е оставил никаква литература, тракийският език е непроучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат открити в открити надписи по украшения, сгради или монети. Други думи биват възстановени по топоними.

Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.

Предполага се, че тракийският е свързан на първо място с балтийските езици, с арумънски език и с албанския език, който по-често е квалифициран като наследник на древния илирийски език, съседен на тракийския. Но и арумънския, и албанския значително са се развивали през вековете и днес всяка прилика с тракийския би била трудно откриваема.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Тракийският език е бил говорен на територията на съвременните държави България, Румъния, Република Македония, Северна Гърция и Северозападна Турция.

Тракийските глоси[редактиране | edit source]

Днес са известни малко на брой тракийски думи, които са предадени от гръцки или латински автори и изрично отбелязани като тракийски. Не всички са изтълкувани.

  • ασα „подбел“ у бесите (Diosk.). Еднаква с лит. диал. asys „хвощ“, латв. aši, ašas „хвощ, шавар“.
  • βóλινθος „див бик, бизон“ (Arist.). Според Аристотел това животно се среща в Месапийската планина, която разделя страната на пеонците от тази на тракийското племе майди. От контекста следва, че думата βóλινθος е тракийска.
  • βρία = πόλις, τεῖχος, „град“ (Strab.). Среща се често като компонент в селищни имена: Πολτυμβρία, Σηλυμβρία, Μεσημβρία, Μενεβρία, Mασκιοβρία, Βρέα.
  • βρίζα „лимец, ръж“ (Galen). Гален видял това растение в Тракия и Македония.
  • βρυνχόν = κιθάραν Θρᾷκες „китара у траките“ (Hesych.). Заета в рум. broancă „контрабас“.
  • βρῦτος, βροῦτος, βρύττιον = πόμα ἐκ κριθῆς „вид ечемичено пиво, бира“ (Hesych.), βρύτεα (-ια) мн. ч. στέμφυλα, ἔνιοι εἶδος σκορόδου „джибри, вид чесън“ (Hesych.). Тракийската дума е със същата отгласна степен като англосакс. broð, ст.в.нем. prod „чорба“, лат. defrūtum „мъст, шира“, всички от ИЕ минало страдателно причастие *bhru-to- на глагола *bhreu- „варя“ (ст.в.нем. briuwan, англосакс. brēowan „варя бира“, лат. fervere, fervō „кипя“).
  • δέβα „град“, погрешно написано λέβα, πόλις ὑπὸ Θρᾳκῶν (Hesych.) от ИЕ *dheh1-u-eh2 < *dheh1- „поставям“.
  • dinupila, sinupyla „дива тиква“ на езика на бесите (Pseudoap.) Формата sinupyla е възстановена въз основа на текста Bessi nupyla (=Bessi sinupyla). Еднаква с лит. šunobuolas „кучешка ябълка“.
  • γέντα = κρέα, σπλάγχνα „месо“ (Hesych.), „вътрешности“ (Kall., Nik.), според Евстахий тракийска дума.
  • ἴτον „тракийското име на вид гъба“ (Theophr., Plin.) Няма етимология.
  • καλαμίνδαρ = πλάτανος ἡδονιεῖς „платан“ у тракийското племе едони (Hesych.). Няма убедително тълкуване. Началото на думата (kalamin-) прилича на старогр. καλαμίνθη „вид благоуханно растение“, а краят -dar е еднакъв със староинд. dāru, старогр δóρυ, хет. ta-ru „дърво“ (ИЕ *dor-).
  • κήμος „вид шушулков плод“ (Phot. Lex.). Няма етимология.
  • κóλαβρος „песен, съпровождаща танца κολαβρισμóς“ (Poll.). Танцът се определя като тракийски.
  • κτίσται „безбрачно живеещи траки, монаси“ (Strab.) Няма етимология. Думата може и да е гръцка (κτίστης „основател, строител“).
  • μάγαδις „струнен инструмент у лидийците и тракийците“ (Alcm., Anacr.) - наречен на името на тракиеца Μάγδις.
  • midne = vicus „село“, засвидетелствана в латински надпис от Рим, в който се споменава гражданин от Тракия, който произхожда от населеното място midne Potelense. Еднаква с латв. mītne „обиталище, подслон“ (< *mitine), производна на mitu, mist „живея, обитавам“.
  • πέλτη „лек щит с покритие от кожа, използван от траките“ (Hdt.)
  • ῥομφαία = Θρᾴκιον ἀμυντήριον, μάχαιρα, ξίφος „копие, меч използван от траките“ (Plut., Eust., Hesych.). Със съответствие в старогр. ῥαμφή „крив нож“, и двете вероятно са заемки от прединдоевропейския субстрат.
  • σκάλμη = μάχαιρα, Θρᾳκία „нож, меч“ (Soph., Marc. Anton., Hesych.). Еднаква със старосканд. skǫlm „чатал на дърво, къс нож“ (*skol-m-), от ИЕ *skel- „режа“.
  • σκάρκη = Θρᾳκιστὶ ἀργύρια „сребърна монета у траките“ (Hesych., Phot. Lex.)
  • σπίνoς „камък, който гори като му се сипе вода“ (Arist.) Неясна.
  • τορέλλη = ἐπιφώνημα θρηνητικὸν σὺν αὐλῷ Θρᾳκικόν „оплаквателен припев“ (Hesych.) Неясна.
  • ζαλμóς „кожа“ (Porphyr.). Неясна.
  • ζειρά = οἱ μὲν εἶδος χιτῶνος, ζιραί = χιτῶνες ἀνάκωλοι „вид (къса) горна дреха“ (Hdt., Xen., Hesych.). Няма тълкуване.
  • ζελᾶς (Choerob.), ζίλαι = ὁ οἶνος παρὰ Θραιξί (Hesych.) „вино“. Със съответствие в старогр. χάλις ‘несмесено вино’, и двете вероятно са заемки от прединдоевропейския субстрат.
  • ζετραία = χύτρη „гърне, делва“ (Poll.). Вероятно неточно предадена вместо *ζευτραία (= *źeutraia< *g^heu-tr-) Сравнява се със старогр. χύτρα, χύτρος „глинен съд, делва“ (*g^hu-tr-) от ИЕ *g^heu- „изливам“.
  • Zιβυθίδες = αἱ Θρᾷσσαι, ἢ Θρᾷκες γνήσιοι „благородните тракийки или траки“ (Hesych.). Думата с разширена на гръцка почва със суфикс -ed- от *źibut- със съответствие в лит. žibutė „огън, светлина“ или причастната форма *źibant- = лит. žibąs „блестящ, светещ“, производни на žibeti „блестя, светя“.
  • σίκινις „танц на сатирите в чест на Дионис“ (S., E.). Еднаква с лит. диал. šokinys „танц“, šokis „танц, празнично веселие“.

Речников запас[редактиране | edit source]

Съществуващият тракийски речник изброява около 1400 думи, с определено индоевропейски характер. Много от тях имат преки съответствия с думи от славянските и балтийските езици, и дори германски.

Тракийска дума, изписана на кирилица Тракийска дума, изписана на латиница Значение
ак ak око magdonos
ас as аз
ала ala хала, вихър, поток
анг ang крив, извит, ъгъл
аиз aiz коза
арда arda река, течение
арзас arzas бял
афус aphus вода, извор
асдуле asdule ездач, яздя
бела bela бял
берг berg планина, бряг
бенд bend връзвам, съединявам
бърд burd брод
брия bria град
берса bersa бреза
бебру bebru бобър
бреда breda пасище
бръза bruza бърза, остаряло
брате(р) brate(r) брат
брилон brilon бръснар
бистра bistra бърз
бринхос, брънчос brynchos тъмбура, дрънкя, китара
болинтос bolinthos див бик, бизон
вис vis село
вер ver вря, извирам
ведъ bedu вода
вриза briza ориз
гин gin гине, чезне, разваля се
герм germ горещ
дун dun височина, дюна
дава, дева deba град
деа, дева dea дева
дерз, дърз derz смел, дързък
дама dama дом
диза diza крепост
з- z- из, от
зер zer звер, звяр
зет zet сят, засят
зама zama същия, еднакъв
зъмъ zymy змей, змия
золта zolt(a) злато, жълт
кел kel извор
кер ker черен
кара kara планина
кист kist чист
кента kenta чедо
керасо keraso череша
рес res цар
скалме skalme нож, скалпел
зейра zejra вид връхна дреха
зуна zuna дъга

Библиография[редактиране | edit source]

  • Георгиев, Владимир. Тракийският език. С., 1957.
  • Георгиев, Владимир. Траките и техният език. С., 1977.
  • Селимски, Лудвиг. Няколко набедени тракийски думи в българския език. - Аспирантски сборник, V, 1. Езикознание и литературознание. Велико Търново, 1979, 3-12.
  • Dimitrov, Petar, The Ancient Balkan Languages: The Problems of the Structure of the Root. - Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]