Тракийско светилище (Татул)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тракийско светилище в Татул
TatulSanctuaryHill.jpg
Местоположение
Тракийско светилище (Татул) (Област Кърджали)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Светилище
Период V хилядолетие пр.н.е. - XIII век
Епоха Неолит до Средновековие

Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград е един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи.

Местоположение[редактиране | edit source]

Тракийското светилище се намира на 200 метра от село Татул и на около 15 километра от Момчилград.

Характеристика[редактиране | edit source]

Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети- глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

История[редактиране | edit source]

При разкопките през 2004-2007 г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ - три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война. През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6 метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени- печати. В първите години след Христа в района на светилището е регистрирано строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на І век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267-269 г. , когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ век вилата е възстановена, но е доста по- примитивен вид. Нов период на разцвет започва през ІХ - Х век. Тогава са извършени поредните преустройства.

Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на 13 век и бележи края на вековния живот на хълма край село Татул.

Обектът е отворен за посещение, има охрана, както и постоянно видеонаблюдение. През 2011 г. беше проведена кампания 'Чудесата на България'

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]