Тракийско светилище (Татул)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тракийско светилище в Татул
TatulSanctuaryHill.jpg
Местоположение
Тракийско светилище в Татул (Област Кърджали)
Gfi-set01-archaeology.png
Тракийско светилище в Татул
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Светилище
Период V хилядолетие пр.н.е. - XIII век
Епоха Неолит до Средновековие

Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград е един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България. Скално-култовият комплекс увенчан със саркофаг с форма на пресечена пирамида, приютила т.нар. "светилище", не прилича на никой друг, открита на територията на България и без аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите по света.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Тракийското светилище се намира на 200 метра от село Татул и на около 15 километра от Момчилград.[2]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско тракийско светилище. В началото на 70-те години паметникът е подробно описан от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски, които изказват предположението, че това е мавзолей на богато семейство от тракийското племето на одрисите. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на "Мегалитите в Тракия" и е описан като "скална гробница". През 70-те години на ХХ век българският археолог Иван Балкански провежда разкопки и при публикацията на паметника го характеризира като тракийско светилище.[3] [4]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран от края на V и началото на IV хил. пр.Хр За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети- глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

Още през 80-те години на ХХ век, проф.Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с.Татул е служел като светилище посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана. За да идентифицира обекта като култово място посветено на Орфей, проф. Венедиков цитира няколко антични извори за древната история. Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога - царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до с.Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст. [5]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Хронология на археологическите разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Последните разкопки на обекта са проведени между 2004 и 2007 г., а научен ръководител е доц.Николай Овчаров. Екипът ръководен от него открива следи от култовата дейност датирана по керамични фрагменти в ХVІІІ-ХІ в. пр. Хр.(Късна Бронзова епоха). От този период са датирани и 30 на брой култови огнища и олтари изградени около скалната пирамида, открити са още фрагменти от кани и чаши за вино. Керамиката открита на обекта е с произход от Мала Азия, Егейските острови и Микена което свидетелства че на поклонение до светилището са идвали поклонници от много места на древния свят.

При разкопките през 2004-2007 г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ - три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През ХIII – ХII в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война. През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6 метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени- печати. В първите години след Христа в района на светилището е регистрирано строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на I век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на III в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267-269 г. , когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на III век вилата е възстановена, но е доста по- примитивен вид. Нов период на разцвет започва през IХ - Х век. Тогава са извършени поредните преустройства.

Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на XIII век и бележи края на вековния живот на хълма край село Татул.

Алтернативни теории[редактиране | редактиране на кода]

Според теорията на проф.Ана Радунчева скалните светилища, на територията на Родопа планина, са изградени и активно ползвани още в Неолитната епоха (края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр.). Това е периодът, в който най-ранните заселници на Балканския полуостров тръгват от земите на Мала Азия следвайки течението на най-голямата балканска река Марица и нейните притоци, заселниците откриват земите на север от Средиземно море и западните области на Балканите. В равнините те създават най-ранните селища, а високо в планината изграждат своите скални светилища. Тези светилища според Радунчева постепенно се превръщат в истински свещени комплекси, за чието "архитектурно" оформление древните хора използвали природните форми на скали и ниши, или ги доработвали, за да ги превърнат във внушителни скални свещени места, където извършвали ритуални действия. В Източните Родопи е най-голямата концентрация на сакрални скални обекти.

Според проф. Радунчева близостта между праисторическите светилища в Родопите ги превръща в "гигантски" олтар за почитане на боговете от върховния праисторически пантеон, а планината – в свещена. В същото време те са доказателство за предходност пред т. нар. тракийски пантеон, който е с 2500 години по-млад от описани скални праисторически светилища в Източните Родопи. Проф. Радунчева защитава тезата, че древните заселници са използвали светилищата и като своеобразни астрономически обсерватории и са познавали небесните тела и разположението на звездите, което им било ориентир. По време на археологически експедиции на обекти в Източните Родопи ръководени от проф.Радунчева, колегите й са се натъкнали на втория - т.нар. древнотракийски пласт зидове, при който изображенията на старите божества са били зазиждани, а помещенията са били преустройвани или запълвани с пръст и камъни. Точно затова проф.Радунчева нарича скалните светилища в Източните Родопи праисторически и подчертава, че е исторически невярно да се свързват само с културата на древните траки. Проф. Радунчева изтъква че, тези праисторически заселници са разработили на територията на Източните Родопи над 150 рудника за добив на злато и са създали най-старата и блестяща Европейска цивилизация, което би могло да се характеризира като "златния век" на човешката история. Може да се твърди според нея, че тези скални светилища предхождат строителството на Египетските пирамиди поне с хиляда години.

Фрагментите от керамични предмети открити на територията на светилищата в Източните Родопи недвусмислено говорят за своя много ранен произход – някъде към края на VII хилядолетие пр. Хр. Тези най-ранни следи намират потвърждение и в идолите от керамика, а те пък имат точен паралел с подобни в Мала Азия, конкретно в Чатал Хюг - Свещения град, както го нарича известният английски археолог проф. Джеймс Мелард. Там има и аналогични скални структури и изображения, каквито са намерени и в Испания и Италия, но никъде тази култура не е развита така както на Балканите според проф. Радунчева.

В България най-голяма концентрация на скални светилища има в района на Кърджали, като само на територита на община Момчилград, са регистрирани над сто сакрални обекта. Забележителни са обектите Перперек, Татул, Уч кале над Джебел, Харман кая, Скалните костенурки до с.Фотиново и др. Според Радунчева, българските археолози са открили един "грандиозен паметник на праисторическата религия", създаден няколко хилядолетия преди траките и използван по-късно от тях и дори през Средновековието с различно предназначение. Наличието на естествени или допълнително оформени в скалите ниши, характерен елемент в светилищата, проф. Радунчева обяснява с религиозните представи на праисторическите хора, което се отнася и за пещерите. Става дума за тяхната вяра в задгробния живот и прераждането и завръщането на душата на покойника при свещените прародители.[6]

"Гробът" на Орфей[редактиране | редактиране на кода]

Многократно български медии тиражират изказванията на доц.Николай Овчаров, който некоректно припознава или дефинира саркофага при с.Татул като гроб на Орфей, проф. Валерия Фол се изказва категорично против в едно свое интервю, според нея обявяването на саркофагът на върха на хълма за гроб на Орфей е: "смехотворно"; защото Орфей е митологически образ, в който са кодирани тракийските царе, жреци; следователно, това е един сборен митологичен образ.[7]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Обектът се охранява и е отворен за посещение. Инсталирано е и постоянно видеонаблюдение.

През 2009 г. става ясно, че проф. Ана Радунчева и доц. Николай Овчаров са в конфликтни взаимоотношения заради начинът по който екипът на Овчаров третира археологическите обекти Перперек (Перперикон) и Татул. Направената междувременно проверка на обектите установява, че: "интензивното медийно рекламиране на обектите е изместило на заден план тяхното качествено научно изследване". Комисията заключва още, че състоянието на паметниците е аварийно и "заради неправилно разкриване на останките, в някои случаи е създадена опасност за запазване на оригиналните структури".

Археолозите препоръчват изследователският екип да бъде увеличен, но мерки не са предприети от никоя отговорна институция. Подадени са документи до Министерството на културата и до Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Единственото, предприето след проверките на Перперек и Татул, е поставянето на ламаринен навес на обекта до с. Татул на стойност 30 000 лв., но поставен така, че винкелите, на които се държи, минават през зидовете, които трябва да предпазва и то по начин, по който водите от дъждове и топящ се сняг се изливат в основата на стените.[8]

Проф. Радунчева е един от най-големите критици на работата на екипа на проф. Николай Овчаров по Перперикон (Перперек) и хълма светилище край с. Татул. Тя споделя неведнъж, че консервацията на Перперек е недостатъчна, и че древното укрепление вече се руши. Според нея начинът, по който са подкопани по време на разкопките (ръководени от проф.Овчаров), всички зидове от различните епохи – средновековна, римска и тракийска, рано или късно ще рухнат. Радунчева заявява, че е неприемливо за консервацията на обекта, посетителите да стъпват навсякъде и с всяко невнимателно стъпване да нарушават баланса на древния градеж, като това би предизвикало перманентно разрушаване на обекта. По нейни свидетелства, от първото й посещение на археологическия обект в края на 70-те на ХХ в. са били разрушени много ценни следи, а именно - заличен е древен релеф с два лъва, както и изображение на зооморфна фигура издялани на облегалката на трона в т.нар. "тронна зала". Въпросните релефи са документирана на старите фотографии от обекта. Те имат и своя аналог в стенописите на Чатал Хююк (на турски - Çatalhöyük) в Анатолия (Анадола, Турция) от VІІІ хил.пр.Хр. – най-запазеният град от епохата на Неолита открит засега).[9]

През 2011 г. обектът е включен в кампания "Чудесата на България"

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Татул - Светилището на Орфей", Автор Софка Чангалова, 16 Ноември 2010
  2. bulgariatravel.tv Татул
  3. Иван Венедиков и Николай Виходцевски, "Две неизвестни гробници в земите на одрисите", София, 1976
  4. Авторски колектив "Том 1: Мегалитите в Тракия" (редактор Александър Фол), Наука и изкуство, София, 1976
  5. Светилището на Орфей при с. Татул
  6. e-vestnik.bg "Стоунхендж в Родопите", Awtor - Оля Желева, 12 Януари 2008
  7. novinar.bg "Овчаров сбъркал турски надпис с античен", автор Димитър Николов
  8. Лора Филева, „Внимание: Чалга археология (?!)“, 9 март 2009 г.
  9. Лора Филева, „Внимание: Чалга археология (?!)“, 9 март 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]