Скално-култов комплекс (Татул)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скално-култов комплекс Татул
Общ план на комплекса
Общ план на комплекса
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.5418° с. ш. 25.5456° и. д.
Скално-култов комплекс Татул
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Светилище
Период V хилядолетие пр.Хр. - XIII век
Епоха Неолит до Средновековие

Скално-култовият комплекс край село Татул, Община Момчилград е много древно култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света.[1] Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът се намира на 200 метра от село Татул в местностите Кара дере и Кая башъ. (Населеното място е на около 15 km от гр.Момчилград).[3]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско тракийско светилище. В началото на 70-те години на ХХ век паметникът е подробно описан от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски, които изказват предположението, че това е мавзолей на богато семейство от тракийското племето на одрисите. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на „Мегалитите в Тракия“ и е описан като "скална гробница". Между 1975-76 г. българският археолог Иван Балкански провежда разкопки и при публикацията на паметника го характеризира като "тракийско светилище".[4] [5]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран от края на V и началото на IV хил. пр.Хр За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети- глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

Още през 80-те години на ХХ век, проф.Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с.Татул е служел като светилище посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана. За да идентифицира обекта като култово място посветено на Орфей, проф. Венедиков цитира няколко антични извори за древната история. Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до с.Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст. [6]

Т.нар "гробница" (пирамидата саркофаг) е устроена по начин, различен от всички описани към този етап гробници, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала. Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад. В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 сm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката - 25 сm. Самият гроб е дълъг 1.87 сm и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалце, дълбоко 22 сm и широко 9 сm.[7]

В самото подножие на свещеният хълм са издълбани няколко скални дискове, чието предназначение вероятно е свързано с астрономически изследвания.(Обектите са обявени за единични паметници на културата с писмо №5482 от 28.09.1987г)[8]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

В един от своите трудове проф. Ана Радунчева отбелязва, че през втората половина на Енеолита в Родопите и извън тях се създава и активно функционира системата от високо планински скални светилища. Тя разглеждат основанията за датиране на тази дейност към времето на ранната Новокаменна и късната Каменно-медна епоха, като отбелязва, че има наличие на керамика от края на праисторическата епоха във всички скални свещени обекти (в това число и на обекта до с.Татул). Т.нар. „тракийски зид“ на обекта, преминават върху скалните изрязвания и изсичания на грунтовите скали. В композиционно и типологическо отношение скалните изсичания от всички светилища намират свои точни паралели сред находките от проучените селищни могили у нас и съседните страни. Показателни са случаите в светилища като Перперек, Татул и др.

Проф.Радунчева отбелязва, че трябва да се има предвид ранната дата на създаване на системата от скални светилища в планината и че древните автори, когато съобщават свещените места на траките, говорят само за употребата, но не и за създаването им. Повечето скални свещени места са използвани през тракийско време, но само върху част от старите свещени територии.[9]

Проучване и теории[редактиране | редактиране на кода]

Хронология на археологическите разкопки[редактиране | редактиране на кода]

На разкопките на обекта проведени между 2004 и 2007 г., научен ръководител е доц.Николай Овчаров. Екипът ръководен от него открива следи от култовата дейност датирана по керамични фрагменти в ХVІІІ-ХІ в. пр. Хр.(Късна Бронзова епоха). От този период са датирани и 30 на брой култови огнища и олтари изградени около скалната пирамида, открити са още фрагменти от кани и чаши за вино. Керамиката открита на обекта е с произход от Мала Азия, Егейските острови и Микена което свидетелства че на поклонение до светилището са идвали поклонници от различни точки на древния свят.

При разкопките през 2004-2007 г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През ХIII – ХII в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6 метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени- печати. В първите години след Христа в района на светилището е регистрирано строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на I век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на III в.сл.Хр. От този период е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267-269 г. , когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на III век вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид. Нов период на разцвет започва през IХ–Х век. Тогава са извършени поредните преустройства.

Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на XIII век и бележи края на вековния живот на хълма край село Татул.

По време на разкопките между 2004 и 2007 г. ръководител на разкопките е доц. Николай Овчаров, а в екипът участват археоложката Даниела Коджаманова (РИМ Кърджали), д-р Здравко Димитров (АИМ при БАН), доц. Красимир Лещаков (СУ "Климент Охридски"), ст.н.с. Милена Тонкова (АИМ при БАН) и археолозите Мирослава Замова и Кичка Симеонова (РИМ Кърджали).[10]

Археастрономическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Първите археоастрономически проучвания на обекта са осъществени между 1981 и 1987 г. от проф. Никола Николов, Славей Златев и Калина Василева, а резултатите са публикувани на през 1988 г.във сп. "Археология". Учените наблюдават известния улей от южното подножие на пресечената пирамида, ориентиран в посока изток-запад. (Той е дълъг около 2,5 м и широк в краищата си около 0,8 м. По средата се стеснява и в хоризонтален план наподобява знака “Х”, в пресечната точка на който е образуван вертикален процеп с ширина 8-10 см и дълбочина 50 см.) Т.нар. "мушка" е насочена към изгрева на цяло Слънце (тангиращо с долния си ръб хоризонта) при равноденствие. Голямата ос на саркофага от най-горната площадка (върху "покрива" на пресечената пирамида) е насочена към изгрев Слънце по време на зимното слънцестоене. Същевременно на обекта са регистрирани и тронове, които могат да се изследват като пунктове за наблюдение на близкия и далечния хоризонт.[11]

През т.нар."улей" се вижда и първият лъч на Слънцето в деня на есенното равноденствие (около 23 септември). Улеят е перпендикулярен на нишата със т.нар."гроб" (саркофагът), поради което първият слънчев лъч в деня на есенното равноденствие прониква в него. От тази дата денят започва да намалява и "богът Слънце" започва да "гасне" и "умира" - "отивайки" на север. "Завръщането" му е на датата на зимното слънцестоене, когато денят започва да се увеличава.[12]

По време на археоастрономическите проучвания през 1982 и 1983 г. на обекта са проведени метеорологични и физични изследвания, които установяват наличието на депресия на геомагнитното поле. Измерванията на температурата на скалата и въздуха са показали, че непосредствено преди изгрева на слънцето температурата рязко спада, а впоследствие се наблюдава постепенно се покачване. Причината за тези явления е вероятна аномалия в структурата или в състава на скалния масив. Подробно геофизично изследване на тези аномалии не е провеждано. Допуска се, че тези аномалии са били фактор за древните при избора на мястото на светилището.[13]

Научни теории[редактиране | редактиране на кода]

Според теорията на проф.Ана Радунчева скалните светилища, на територията на Родопа планина, са изградени и активно ползвани още в Неолитната епоха (края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр.). Това е периодът, в който най-ранните заселници на Балканския полуостров тръгват от земите на Мала Азия следвайки течението на най-голямата балканска река Марица и нейните притоци, заселниците откриват земите на север от Средиземно море и западните области на Балканите. В равнините те създават най-ранните селища, а високо в планината изграждат своите скални светилища. Тези светилища според Радунчева постепенно се превръщат в истински свещени комплекси, за чието „архитектурно“ оформление древните хора използвали природните форми на скали и ниши, или ги доработвали, за да ги превърнат във внушителни скални свещени места, където извършвали ритуални действия. В Източните Родопи е най-голямата концентрация на сакрални скални обекти.

Според проф. Радунчева близостта между праисторическите светилища в Родопите ги превръща в „гигантски“ олтар за почитане на боговете от върховния праисторически пантеон, а планината – в свещена. В същото време те са доказателство за предходност пред т. нар. тракийски пантеон, който е с 2500 години по-млад от описани скални праисторически светилища в Източните Родопи. Проф. Радунчева защитава тезата, че древните заселници са използвали светилищата и като своеобразни астрономически обсерватории и са познавали небесните тела и разположението на звездите, което им било ориентир. По време на археологически експедиции на обекти в Източните Родопи ръководени от проф.Радунчева, колегите ѝ са се натъкнали на втория – т.нар. древнотракийски пласт зидове, при който изображенията на старите божества са били зазиждани, а помещенията са били преустройвани или запълвани с пръст и камъни. Точно затова проф.Радунчева нарича скалните светилища в Източните Родопи праисторически и подчертава, че е исторически невярно да се свързват само с културата на древните траки. Проф. Радунчева изтъква че, тези праисторически заселници са разработили на територията на Източните Родопи над 150 рудника за добив на злато и са създали най-старата и блестяща Европейска цивилизация, което би могло да се характеризира като „златния век“ на човешката история. Може да се твърди според нея, че тези скални светилища предхождат строителството на Египетските пирамиди поне с хиляда години.

Фрагментите от керамични предмети открити на територията на светилищата в Източните Родопи недвусмислено говорят за своя много ранен произход – някъде към края на VII хилядолетие пр. Хр. Тези най-ранни следи намират потвърждение и в идолите от керамика, а те пък имат точен паралел с подобни в Мала Азия, конкретно в Чатал Хюг – "Свещения град", както го нарича известният английски археолог проф. Джеймс Мелард. Там има и аналогични скални структури и изображения, каквито са намерени и в Испания и Италия, но никъде тази култура не е развита така както на Балканите според проф. Радунчева.

В България най-голяма концентрация на скални светилища има в района на Кърджали, като само на територита на Oбщина Момчилград, са регистрирани над сто сакрални обекта. Забележителни са обектите Перперек, Татул, Уч кале над гр.Джебел, Харман кая, Скалните костенурки до с.Фотиново и др. Според Радунчева, българските археолози са открили един „грандиозен паметник на праисторическата религия“, създаден няколко хилядолетия преди траките и използван по-късно от тях и впоследствие през Римската епоха и Средновековието с различно предназначение. Наличието на естествени или допълнително оформени в скалите ниши, характерен елемент в светилищата, проф. Радунчева обяснява с религиозните представи на праисторическите хора, което се отнася и за пещерите. Става дума за тяхната вяра в задгробния живот и прераждането и завръщането на душата на покойника при свещените прародители.[14]

„Гробът“ на Орфей[редактиране | редактиране на кода]

Многократно български медии тиражират изказванията на доц.Николай Овчаров, който некоректно припознава или дефинира саркофага при с.Татул като гроб на Орфей[15], проф. Валерия Фол се изказва категорично против такава категоризация, според нея обявяването на саркофага на върха на хълма за гроб на Орфей е: „смехотворно“, защото Орфей е митологически образ, в който са кодирани тракийските царе, жреци; следователно, това е един сборен митологичен образ.[16]

За твърдението на доц.Овчаров, че археологическият обект до Татул е "единственият локализиран в Тракия храм на Орфей", доц. Костадин Рабаджиев (ръководител на катедрата по археология към Софийския университет "Св. Климент Охридски"), коментира, че тезата на Овчаров е "изградена върху факти, които изглеждат подредени, но са дълбоко неверни... което най-малкото показва научна некомпетентност."[17]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Обектът се охранява и е отворен за посещение. Инсталирано е и постоянно видеонаблюдение.

В края на месец ноември, 2007 г. на пресконференция в Кърджали археолозите проф. Ани Радунчева, Катя Меламед и Стефанка Иванова от секция „Праистория” в Института по археология към БАН заявяват, че археологическите обекти Татул и Перперек са в аварийно състояние, а две трети от Татул са унищожени.

В продължение на четири години (от 2004 до 2007) екипът на проф.Радунчева облита със самолет неолитните паметници в региона на Източните Родопи и установява разрушителни дейности. Процесът е документиран в авиофотографии. Контролна теренна комисия от четирима археолози от Института по археология е установила пораженията. Сформирана е след докладна от екипа на проф. Радунчева и много настояване да се обърне внимание на проблема. Като причина за унищожаването на паметниците са посочени - "проучвателите, варварското отношение на местната власт и нескончаемият поток от посетители".

Проф.Радунчева и екипът й твърдят, че проучвателите на обекта надценяват ролята на траките и неглижират артефактите от праисторията; приписват изсичанията в скалите на траките, но всъщност са на предишни много по-стари цивилизации; при последните разкопки на Татул са демонтирани даже зидовете изградени от траките и римляните, и остава само надеждата, че са добре документирани, коментира Катя Меламед.

Винкелите поставени в основата на градежа

Отношението на местната власт към паметниците продължава да е варварско - като пример е посочено намерението на общината в Момчилград да финансира изграждане на двулентов път и паркинг до обекта Татул. Трасето минава през неолитни и енеолитни структури. Екипът на проф. Радунчева изтъква, че идеята, че трябва непременно да се печели от т.нар. културен туризъм е дълбоко погрешна, защото след като се унищожат старините, няма какво да се показва. Проф.Радунчева препоръчва да се изведат хората от паметниците - т.е. да се изградят маркирани пътеки за обход при посещение. Тя изтъква, че скалите, в които са изсичанията, се рушат дори само от допир. Тя подчертава, че артефактът "тронът с лъвовете на Татул" е напълно унищожен.[18]

Сегашните проучватели надценяват ролята на траките и неглижират артефактите от праисторията. Приписват изсичанията в скалите на траките, но всъщност са на предишни много по-стари цивилизации. А при последните разкопки на Татул са демонтирани даже зидовете от траките и римляните, и остава само надеждата, че са добре документирани, коментира Меламед. Отдавна са разрушени изсичания на Перперикон. Зидовете са подкопани и като се сринат, просто се разчистват. През 2009 г. става ясно, че проф. Ана Радунчева и доц. Николай Овчаров са в конфликтни взаимоотношения заради начинът по който екипът на Овчаров третира археологическите обекти Перперек (Перперикон) и Татул. Направената междувременно проверка на обектите установява, че: „интензивното медийно рекламиране на обектите е изместило на заден план тяхното качествено научно изследване“. Комисията заключва още, че състоянието на паметниците е аварийно и „заради неправилно разкриване на останките, в някои случаи е създадена опасност за запазване на оригиналните структури“.

Археолозите препоръчват изследователският екип да бъде увеличен, но мерки не са предприети от никоя отговорна институция. Подадени са документи до Министерството на културата и до Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Единственото, предприето след проверките на Перперек и Татул, е поставянето на ламаринен навес на обекта до с. Татул на стойност 30 000 лв., но поставен така, че винкелите, на които се държи, минават през зидовете, които трябва да предпазва и то по начин, по който водите от дъждове и топящ се сняг се изливат в основата на стените.[19]

Проф. Радунчева е един от най-големите критици на работата на екипа на доц. Николай Овчаров по Перперикон (Перперек) и хълма светилище край с. Татул. Тя споделя неведнъж, че консервацията на Перперек е недостатъчна, и че древното укрепление вече се руши. Според нея начинът, по който са подкопани по време на разкопките (ръководени от Овчаров), всички зидове от различните епохи – средновековна, римска и тракийска, рано или късно ще рухнат. Радунчева заявява, че е неприемливо за консервацията на обекта, посетителите да стъпват навсякъде и с всяко невнимателно стъпване да нарушават баланса на древния градеж, като това би предизвикало перманентно разрушаване на обекта. По нейни свидетелства, от първото ѝ посещение на археологическия обект в края на 70-те на ХХ в. са били разрушени много ценни следи, а именно – заличен е древен релеф с два лъва, както и изображение на зооморфна фигура издялани на облегалката на трона в т.нар. „тронна зала“. Въпросните релефи са документирана на старите фотографии от обекта. Те имат и своя аналог в стенописите на Чатал Хююк (на турски - Çatalhöyük) в Анатолия (Анадола, Турция) от VІІІ хил.пр.Хр. – най-запазеният град от епохата на Неолита открит засега.[20]

Археологическият обект край с. Татул е обявен за Паметник на културата със Писмо №5892 от 21.12.1989 г., в което е описан като "Скално светилище – местността "Каменна глава" (Кая башъ) - на 0,3 km. южно от местността "Вежица".[21]

През 2011 г. обектът е включен в кампания "Чудесата на България"

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Градски легенди[редактиране | редактиране на кода]

По разказ на местният жител Мустафа Реджебов от 1983 г., някогашният кмет на с.Татул Иван Иванов-Брадата, се заел в средата на 50-те години на ХХ век да проучва обектът и скоро след това бил споходен от съновидение, след като нощувал в близка пещера. На сън той видял беловлас старец с дълга брада, който му казал да не копае по "неговите места" и му забранил да рови повече, защото го очаква нещастие. Малко след като разказал съня си на местни хора, Иванов бил покосен от болест и лежал болен повече от месец.[22]

Любителски открития[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. във различни онлайн издания и блогове се появява информацията, че в непосредствена близост до скално-култовият комплекс е локализирана триделна пещера утроба.[23] Отправна точка към точното местоположение на пещерата е широкото място, преди алеята водеща към скално-култовият комплекс. От лявата страна се намира кладенец, а под него голямо, вековно дърво с разположени пейки около него. Зад кладенеца е пътеката, която води до пещерата утроба. Разстоянието до обекта е около 100 m. Пътеката представлява улей, който е издълбан в скалата, сред кръгли издълбавания, които вероятно са играели роля в ритуали изпълнявани на мястото в древността. От площадката пред пещерата има видимост към светилищния комплекс.[24]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Татул - Светилището на Орфей“, Автор Софка Чангалова, 16 Ноември 2010
  2. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000, стр.71
  3. bulgariatravel.tv Татул
  4. Иван Венедиков и Николай Виходцевски, „Две неизвестни гробници в земите на одрисите“, София, 1976
  5. Авторски колектив „Том 1: Мегалитите в Тракия“ (редактор Александър Фол), Наука и изкуство, София, 1976
  6. Светилището на Орфей при с. Татул
  7. Иван Венедиков и Николай Виходцевски, „Две неизвестни гробници в земите на одрисите“, София, 1976
  8. ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА МОМЧИЛГРАД стр.56
  9. Ана Радунчева,"Скални светилища от каменномедната епоха в Източните Родопи", София, 1990
  10. в-к Дума, "Татул - загадката на изчезналите цивилизации", (Автор Радка Петрова) 02.08.2005
  11. Н. Николов, С. Златев, К. Василева. "Астрономически смисъл на тракийския паметник Татул" – сп. Археология, кн.2, 1988 г.
  12. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000
  13. Н. Николов, С. Златев, К. Василева. "Астрономически смисъл на тракийския паметник Татул" – сп. Археология, кн.2, 1988 г.
  14. e-vestnik.bg „Стоунхендж в Родопите“, Автор - Оля Желева, 12 Януари 2008
  15. bgchudesa.com "Гробът на Орфей"
  16. novinar.bg „Овчаров сбъркал турски надпис с античен“, автор Димитър Николов
  17. bolgari.net "Внимание: Чалга археология (?!)" Автор - Лора Филева
  18. Кърджали Прес "Унищожават Татул и Перперикон" - публикация от 17.11.2007
  19. Лора Филева, „Внимание: Чалга археология (?!)“, 9 март 2009 г.
  20. Лора Филева, „Внимание: Чалга археология (?!)“, 9 март 2009 г.
  21. ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА МОМЧИЛГРАД стр.56
  22. в-к Монитор, "Хората и боговете се срещат край село Татул" (Автор - Вилдан Байрямова) от 25.03.2005
  23. rodopite.smolyandnes.com "Пещераутроба - село Татул" - публикация от 16.07.2012
  24. pazimestata.com "Татул. Пещера-утроба" - публикация от 01.10.2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]