Тракия (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.

Mw A1 BG.svg „Тракия“
Страна България
От София
До Бургас
Дължина 360 km  (построени: 360 km)
Bulgarian A1 map.svg
А1

А1 „Тракия“ е автомагистрала в Южна България, част от Паневропейски транспортен коридор 8. Към 15 юли 2013 г. в експлоатация са всички участъци с обща дължина 360 km[1].

Име[редактиране | edit source]

Магистралата е кръстена на историко-географската област Тракия, по чието протежение преминава.

Изходи[редактиране | edit source]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 София-СОП, Цариградско шосе 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 5 Лозен, Равно поле 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 5.5 Нови хан 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 24.4 Вакарел 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 35.2 Ихтиман-север 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 47.2 Ихтиман-юг, Костенец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 54 Траянови врата 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 61.7 Ветрен 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 70 Церово, Велинград 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 80.8 Калугерово, Динката 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 91 Пазарджик, Панагюрище 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 113 Цалапица, Съединение 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 120 Пловдив-запад, Пампорово (до и от запад само) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 122 Пловдив-запад, Пампорово (до и от изток само) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 127 Пловдив-север, Труд 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 134 Пловдив-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 138 Трилистник 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 151 Белозем 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 166 Първомай (от запад само) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-grün.svg 169 Mw A4 BG.svg (Хасково/Димитровград; Истанбул Flag of Turkey.svg; Flag of Greece.svg) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 175 Чирпан-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 185 Чирпан-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 209 Стара Загора, Tabliczka E85.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 240 Нова Загора 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 276 Ямбол-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 283 Площадка за почивка, Кабиле 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 290 Ямбол-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 326 Карнобат 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 352 Българово, Нефтохим 2 active lanes and 1 emergency.svg Търг
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg 360 Бургас, Ветрен, Tabliczka E87.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

История[редактиране | edit source]

„Тракия“ е първата автомагистрала в България и има изключително значение за икономиката и транспорта на страната. На 19 май 1964 г. е взето решение за изграждането ѝ като част от автомагистрален пръстен, влючващ още автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“. [2] Главни проектанти на "Тракия" са инженерите Гавраил Гавраилов и Иван Коларов.

Историческо развитие на магистралата.
Историческо развитие на магистралата.

Договори и тръжни процедури[редактиране | edit source]

На 16 декември 2004 г. е обявено, че правителството на Симеон Сакскобургготски е взело решение за доизграждане и отдаване на концесия на автомагистрала „Тракия“ на българо-португалския консорциум „Магистрала «Тракия»“ АД за срок от 35 години (максималния позволен от закона срок). Концесионерът трябва да доизгради, експлоатира и поддържа автомагистралата, като за сметка на това той може да събира такси (ТОЛ такси) от преминаващите автомобили.

Договорът за автомагистрала „Тракия“ е подписан на 29 март 2005 г. между правителството и консорциума „Магистрала «Тракия»“ АД. Сключването на този договор поражда един от най-големите политически скандали в периода 2005-2006 г. в България. Основните причини за това са непрозрачността и липсата на търг или конкурс при определяне на концесионера, както и твърденията, че договорът е изключително неизгоден за държавата.

В следващите 3 години са подписани няколко анекса към договора, но до изпълнението му така и не се стига и на 22 май 2008 г. правителството на Сергей Станишев прекратява действието на договора с мотива, че концесионерът не е изпълнил задължението си да осигури необходимото финансиране за изграждането и реконструкцията на пътните участъци от София до Бургас. Кабинетът възлага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на финансите да проучат други възможни форми за изграждане на участъка от Стара Загора до Карнобат.

През 2008 г. са обявени тръжни процедури за доизграждане на автомагистралата, които обаче са спрени след писмо от Генералната дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия. [3]

В проведените през лятото на 2009 г. парламентарни избори изграждането на Автомагистрала „Тракия“ е една от основните теми в политическите дебати. [4]

Строителство[редактиране | edit source]

Строителството на автомагистралата започва през 1973 г. До промените през 1989 г. строителството се изпълнява предимно от "Пътни строежи", но участват и войските на Министерството на транспорта.

Начално изграждане: 1978-2010 (София - Оризово)[редактиране | edit source]

  • През 1978 година са готови са първите 10 km до отбивката за Нови хан.
  • През 1984 година магистралата стига до Пловдив.
  • През 1995 година правителството на Жан Виденов тегли заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и на 17 ноември 1995 година открива 32 km участък от Пловдив до Оризово – от 132 km на автомагистралата до края на 165-ти km (по проект 167+500) при пътен възел Плодовитово.[5]
  • През юли 2000 година кабинетът на Иван Костов сключва финансов договор с Европейската инвестиционна банка на стойност 100 млн. евро, с които да се изградят отсечките Оризово-Стара Загора и Карнобат-Бургас с обща дължина 74 km. От българска страна съфинансирането е в размер от 140 млн. евро.
  • През 2001 година е пуснат в експлоатация пътен възел Оризово от 165-ти km до 169+700-ви km (по проект 171), като 165-ти km от „Тракия” съвпада с нулевия километър (началото) на автомагистрала „Марица“. Той включва 4 km от автомагистрала Тракия и 5 km от автомагистрала Марица. В следващите 10 години са извършени предпроектни проучвания на лотове 2, 3 и 4. [6]
  • През 2010 година правителството на Бойко Борисов започва строителството на последните отсечки по проект "Доизграждане на АМ "Тракия", лотове 2,3 и 4" с обща дължина 115 km, финансирани от Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет. Инвестицията е за 699 648 287,19 лева.

Лот 1 Оризово - Стара Загора[редактиране | edit source]

Автомагистрала Тракия 178-ми km - нощен изглед край Чирпан

Участъкът е с дължина от 38,7 km. Първият подучастък от Лот 1 - между пътен възел Оризово и Чирпан е в експлоатация от 1 юли 2006 г. Той обхваща трасето от 171-ви до края на 186-ти km. Вторият подучастък между Чирпан и Стара Загора от края на 186-ти km до 208-ми km действа от 5 октомври 2007 г. Този участък завършваше в началото на 208-ми km с временно кръгово кръстовище на пътя Стара Загора - Хасково на около 5 km южно от Стара Загора, което вече е трансформирано в пътен възел тип пълна детелина при изграждането на Лот 2 Стара Загора - Нова Загора. Крайната цена на участъка е 198 160 000 лв. [7]

Лот 2 Стара Загора - Нова Загора[редактиране | edit source]

На 12 ноември 2009 година министърът на регионалното развитие в правителството на Бойко Борисов - Росен Плевнелиев, обявява началото на тръжната процедура за избор на изпълнител на Лот 2 от Aвтомагистрала „Тракия“. Дължината на този лот е 31,8 km и обхваща участъка от 208-ми до 241-ви km. Строителството започва през юни 2010 г. Срокът за изпълнение е 25 месеца - юли 2012 г.[8] Изпълнението на проекта се осъществява от „Трейс Груп Холд” АД, след спечелен търг с цена от 137,868 млн. лв. с ДДС. Лотът е официално открит на 1 юли 2012 година.[9]

Лот 3 Нова Загора – Ямбол[редактиране | edit source]

Дължината на участъка е 35,7 km – между 241-ви и 276-ми km. Първата копка е направена на 2 август 2010 г. Срокът за изпълнение е 25 месеца – септември 2012 г. [10] На 8 юни 2010 г. за изпълнител е обявена гръцката фирма „Актор“, която предлага цена от 133 973 млн. лв. (официално цената е обявена без ДДС - 111 644 млн. лв.). Лотът е официално открит на 12 юли 2012 година[11].

Лот 4 Ямбол - Карнобат[редактиране | edit source]

Президентът Росен Плевнелиев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева при официалното откриване на последния участък от магистрала „Тракия“

Този участък е с дължина от 49,28 km и е най-дългият от новоизградените участъци. Този лот обхваща трасето от 276-ми до 325-ми km [12], като първият подучастък (от Ямбол до Зимница) е дълъг 14,8 km[13], а вторият (от Зимница до Карнобат) е с дължина 34,28 km[14]. Първата копка бе направена на 3-ти септември 2010 г. Срокът за изпълнение е 28 месеца - януари 2013 г. [15] На 6 юни 2010 г. бяха отворени техническите оферти, а ценовите - на 29-ти същия месец. На 31-ви август е подписан договорът с изпълнителя на строителството на участъка — сдружение „Тракия IV“, съставено от девет български фирми, повечето от които са на „Холдинг Пътища“. [16] Договорената стойност е 209,646 млн. лв. (официално цената бе обявена без ДДС - 174,705 млн. лв.). По време на строежа се установява, че от намиращите се в близост напоителни канали изтича вода. През юли 2011 г. правителството отпуска 13 млн. лева на "Напоителни системи" за отстраняване на проблема.[17] Към октомври 2011 г. строителството на този участък е около 50% от предвиденото [18].

Първият подучастък на лота е официално открит на 26 август 2012 г.[19], а вторият - на 15 юли 2013 г[20].

Лот 5 Карнобат - Бургас[редактиране | edit source]

Участъкът е с дължина от 35,2 km. Той започва от края на 325-ти km и стига до края на автомагистралата при последния 360-ти km, където тя свършва при пътния възел на бургаския кв. Ветрен и първокласния път гр. Бургас - гр. Айтос. Участъкът е в експлоатация от 2 ноември 2006 г. и е с крайна цена 150,266 млн. лв. По-ниската цена от лот 1 се дължи на факта, че е започнат в края на 80-те години. [21]

Магистрални връзки[редактиране | edit source]

Предвижда се в бъдеще автомагистрала „Тракия“ да бъде свързана с българо-сръбската граница при Калотина след разширението на северната дъга на околовръстния път на София.

Планираната за изграждане Автомагистрала „Рила“, която ще осъществява пряка връзка между А3 „Струма“ и А2 „Хемус“, ще се свърже с автомагистрала „Тракия“ на две места - при Вакарел с продължение към Потоп и при пътен възел Мирово (Ихтиман).

Съществуват планове за строителство на тунели под Троянския и Шипченски проходи, при което могат да бъдат изградени връзки до автомагистрала „Тракия“ от Пловдив до Карлово и Кърнаре или от Стара Загора до Казанлък и Шипка.

Планира се изграждането на магистрален път между Пловдив и Асеновград чрез разширяването на участък от второкласен път 86 (Южен околовръстен път на Пловдив - Асеновград - Пампорово - Смолян) [22].

Автомагистрала „Тракия“ ще се свързва с А4 „Марица“ при вече изградения пътен възел Оризово. Съществуват и планове за пряк магистрален път за връзка на Егнатия Одос и А5 „Черно море“ с участък между Капитан Андреево и Ямбол.

С пътен възел Ветрен автомагистрала „Тракия“ ще се свърже с А5 „Черно море“ (Бургас-Варна). Път E87 в участъка Бургас - Созопол е изграден като високоскоростен път и е вероятно да стане продължение на автомагистрала „Тракия“ или „Черно море“.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Тунели[редактиране | edit source]

Тунел Траянови врата

Траянови врата[редактиране | edit source]

  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: тръба София-Пловдив 739 m, тръба Пловдив-София 746 m
  • Светла широчина на всяка тръба - 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба - 78 m2

Виадукти[редактиране | edit source]

Вакарел[редактиране | edit source]

  • Виадуктът е близо до с. Вакарел и е висок над 100 метра
  • Две успоредни конструкции, всяка по 14 метра
  • Носеща конструкция - стоманобетонна

Виадукт на 61 km[редактиране | edit source]

Виадукт на 67 km[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Любопитно[редактиране | edit source]

  • От пълното отваряне на Лот 1 през октомври 2007 г. до юни 2010 г. маркировката на всички километри след 184-тия е сгрешена. Използвани са проектните маркировки в последните няколко километра, затова след 184-ти km следва направо 187-ми km, а последната табела при кръговото кръстовище била с номер 210. През юни 2010 тази грешка е поправена и магистралата вече завършва при 208 km.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Тракия” - първата цяла магистрала на България. // btv.bg. 2013. Посетен на 15 юли 2013.
  2. Мултимедийни досиета - Магистрала „Тракия“. // bnt.bg. 2010. Посетен на 23 Април 2010.
  3. Мултимедийни досиета - Автомагистрала „Тракия“ в дати. // bnt.bg. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  4. Любен Дилов направи 101-ва копка на магистрала „Тракия“. // bnt.bg. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  5. PM VIDENOV OPENS 32-KM SECTION OF TRAKIA MOTORWAY. // Hellenic Resources Network. 1995. Посетен на 17 Feb 2013.
  6. Божидар Йотов: За 6 месеца организирахме цялата държава, за да извървим пътя за строителството на АМ „Тракия”. // focus-news.net. 2010. Посетен на 23 април 2010.
  7. Доизграждане на Автомагистрала „Тракия“, Лотове 2,3 и 4. // www.napi.government.bg. 2010. Посетен на 8 юни 2010.
  8. Строителството на лот 2 на автомагистралa „Тракия“ започва на 5 юни. // www.darikfinance.bg. 2010. Посетен на 8 Юни 2010.
  9. "[http://focus-news.net/?id=n1670830 Откриха Лот 2 на автомагистрала „Тракия” от Стара Загора до Нова Загора", 01 юли 2012, 09:29, Агенция "Фокус".
  10. Очаква се изграждането на отсечката между Нова Загора и Ямбол на автомагистрала „Тракия“ да започне още през това лято. // www.chambersz.com. 2010. Посетен на 8 юни 2010.
  11. " Борисов пуска Лот 3 на магистрала Тракия. // www.darikfinance.bg, 2012-07-12.
  12. Автомагистрала „Тракия” Оризово – Бургас Участък Лот 4 „Ямбол – Карнобат”. // trakia-lot4.com. 2012. Посетен на 26 август 2012.
  13. Магистрала "Тракия" до Петолъчката вече е готова. // http://stroitelstvo.info.+2012.+Посетен на 08 септември 2012.
  14. В АПИ бяха отворени офертите за поддържане на АМ „Тракия“, Лот 2, Лот 3 и Лот 4 и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата. // www.api.government.bg. 2012. Посетен на 01 Септември 2012.
  15. "Холдинг Пътища" с най-ниска оферта за Лот 4 от "Тракия". // www.pari.com. 2010. Посетен на 29 Юни 2010.
  16. Лот 4 на магистрала Тракия вече има разрешение за строеж. // http://stroitelstvo.info.+2010.+Посетен на 31 Август 2010.
  17. Дават 13 млн. за отводняване на лот 4 на АМ Тракия. // journey.bg, 2011-07-13. Посетен на 2011-08-02.
  18. " Предвиждаме ново кръгово на околовръстното при обхода на "Младост". // sg.stroitelstvo.info, 2011-10-10.
  19. Връщането от морето по още 15 km магистрала. // btv.bg. 2012. Посетен на 26 Август 2012.
  20. „Тракия” - първата цяла магистрала на България. // btv.bg. 2013. Посетен на 15 юли 2013.
  21. Доизграждане на Автомагистрала "Тракия", Лотове 2,3 и 4. // www.napi.government.bg. 2010. Посетен на 8 Юни 2010.
  22. 2008 г.: Магистрала свързва Пловдив и Асеновград. // Dariknews.bg. 2007. Посетен на 04 юни 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]