Трамваи в София
|
|
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Тип | Трамвай |
| Начало на експлоатация | 14 януари* 1901 |
| Дължина на трасето | 195,3 km |
| Брой линии | 15[1] |
| Брой станции | 338[1] |
| Междурелсово разстояние | 1009/1435 mm |
| Собственик | Столична община |
| Оператор | Столичен електротранспорт ЕАД |
Трамваи в София се движат от 14 януари (1 януари стар стил) 1901 г.[2] Към началото на 2009 г., трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 km, използвайки 2 типа линии — теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 мм, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с нормално междурелсие са едва около 40 km линии (обслужвани в момента от трамвайни линии №20, №22 и №23)[2].
Съдържание |
[редактиране] История
Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато Община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 14 януари (1 януари стар стил) 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета - двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 км и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[2].
В периода 1903-1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „Кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови[3].
През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първия изцяло български трамвай. Последният български трамвай - двойносъчленен Т8М-900, използван и до днес - е произведен в завода през 1991 г.[2]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с реновиране на стари трамваи.
През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия №20). Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия №22)[2].
На 17-ти февруари 2010 е открита линия номер 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. В последствие линията е удължена и към 2011 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежки театър.
На 10-ти април 2010 е открита нова екпериментална трамвайна линия 4, подпомагаща тм 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков - пл. Македония - Централна гара - кв. Орландовци.
[редактиране] Трасета
[редактиране] Депа и бази
Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:
- Депо "Клокотница" - Първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година. В момента там се помещават част от работните вагони и специална техника.
- Депо "Красно село" - преустроено в сегашния завод за трамваи "ТРАМКАР"
- Депо "Банишора"
- Депо "Красна Поляна"
- Депо "Искър" - Построено в края на 1980-те години за нуждите новите линии за нормално междурелсие.
[редактиране] Статистика
Средната скорост към 2010 г. е 12,7 km/h. За сравнение, метрото в София се движи с 38,84, а автобусите – с 19,4 km/h.[4]
[редактиране] Любопитно
Характерна особеност на трамваите в София е вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Татра T6B5 такива не са монтирани). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.
[редактиране] Трамвайни линии и мотриси (Маршрути в сила от 06.12.2011)
| Линия № | Маршрут | Схема | Обслужващо депо | Мотриси |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Надлез Надежда - V-та градска болница - Централна гара - бул.Хр. Ботев - "Петте Кьошета"(бул.Прага) - Национален дворец на културата - бул. „Витоша“ - ж.к. Иван Вазов | Банишора | Т8К-503, T6М-700 | |
| 3 | кв. Орландовци - Централни Софийски Гробища - ул. „Козлодуй“ - Централна Гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Възраждане“ - бул. „Александър Стамболийски“ - бул. „Константин Величков“ - Гара Захарна фабрика | Банишора | Т8М-900(М) | |
| 4 | Бул. Никола Петков - кв. Овча купел - ж.к. Красно село - ж.к. Хиподрума/ж.к. Лагера - МБАЛСМ „Пирогов“ - Руски паметник - пл. „Македония“ - бул. „Христо Ботев“ - Централна гара - Централен гробищен парк - кв.Орландовци | Банишора | Т6М-400 София 100, Т6М-700, T8M-900(M) | |
| 5 | кв. Княжево - бул. „Цар Борис III“ - ж.к. Бъкстон - ж.к. Красно село - ж.к. Хиподрума/ж.к. Лагера - МБАЛСМ „Пирогов“ - Руски паметник - пл. „Македония“ - Съдебна палата | Красна поляна | Т8М-700IT Inekon | |
| 6 | ж.к. Обеля 2 - ж.к. Връбница-1 - ж.к. Надежда - жк. Свобода - кв. Триъгълника - Транспортен подлез „Надежда“ - Централна гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Македония“ - Петте Кьошета - Национален дворец на Културата - ж.к. Лозенец | Банишора | T8M-900(M) | |
| 7 | Централна гара - бул. „Христо Ботев“ - „Петте кьошета“ (бул. Прага) - Национален дворец на културата - бул. „Витоша“ - бул. „България“ - ж.к. „Борово“ | Банишора | Т6М-700 | |
| 8 | ж.к. Люлин-5 - бул. „Панчо Владигеров“ - Кооперативен Пазар Люлин - Метростанция Люлин - бул. „Царица Йоанна“ - Метростанция Вардар - ж.к. Западен парк - бул. „Александър Стамболийски“ - пл. „Възраждане“ - пл. „Македония“ - Съдебна палата | Красна поляна | Татра T6A2, Tatra Т6А2-СФ-99 | |
| 10 | ж.к. Западен парк - бул. „Александър Стамболийски“ - пл. „Македония“ - ул. „Алабин“ - Съдебна палата - пл. „Славейков“ - ул. „Граф Игнатиев“ - Метростанция Стадион „Васил Левски“ - Семинарията - ул. „Кораб планина“ ("Кръста") | Красна поляна | Татра T6A2, Tatra Т6А2-СФ-99 | |
| 11 | кв. Илиянци - Стоков базар „Илиянци“ - бул. „Рожен“ - кв. Триъгълника - депо „Банишора“ - бул. „Габрово“ - бул. „Константин Величков“ - бул. „Въскресение“ - депо „Красна поляна“ - Автостанция Овча купел - бул. „Цар Борис III“ - бул.„Никола Петков“ (Горнобански път) | Банишора и Красна поляна | Т8М-301 България 1300, T6M-400 София 100, Т4D-C/B4D-C, Татра T6A2(SF) | |
| 12 | кв. Илиянци - Стоков базар „Илиянци“ – бул. „Рожен“ - кв. Триъгълника - Надлез „Надежда“ - Централна гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Македония“ - Съдебна палата - пл. „Славейков“ - Метростанция Стадион „Васил Левски“ - пл. „Журналист“ | Банишора | Т6М-700 | |
| 18 | кв. Орландовци - ул. „Козлодуй“ - Централна гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Македония“ - ул. „Алабин“ - пл. „Пенчо Славейков“ - ул. „Граф Игнатиев“ - Метростанция Стадион „Васил Левски“ - пл. „Журналист“ - Руско посолство (Парк-хотел Москва) | Красна поляна | Татра T6A2, Tatra Т6А2-99-СФ | |
| 19 | Гара София Север - кв. Триъгълника - бул. „Константин Величков“ - ж.к. Красна поляна - Автостанция „Овча купел“ - кв. Княжево | Банишора | Т6М-400 София 100 | |
| 20 | Депо „Искър“ - ЖП Гара „Искър“ - ул. „Искърско шосе“ - ж.к. Дружба-1 - бул. “Асен Йорданов“ - Автостанция „Гео Милев“ - бул. „Шипченски проход“ - ж.к. Гео Милев - бул. „Ситняково“ - ЖП Гара „Подуяне“ - Младежки театър - бул. „Кн. Александър Дондуков“ - ул. „Бачо Киро“ (само в посока Метростанция Опълченска) / ул. „Веслец“ (само в посока Депо „Искър“) - Централни хали - Женски пазар - ул. “Пиротска“ - Метростанция Опълченска | Искър | Татра T6B5 | |
| 22 | Автостанция Изток - бул. „Ботевградско шосе“ - ЖП Гара „Подуяне“ - бул. „Кн. Александър Дондуков“ - Младежки театрър - ул. „Бачо Киро“ (само в посока Депо „Красна Поляна“) / ул. „Веслец“ (само в посока Автостанция Изток) - Централни хали - Женски пазар - ул. „Пиротска“ - Метростанция Константин Величков - бул. „Константин Величков“ - Депо „Красна поляна“ | Искър | Duewag T4/B4, Duewag GT6, Т6МД-1000М (4027), Tatra T4D-M/B4D-M | |
| 23 | ул. "Обиколна" (ж.к. Дружба-2) - бул. „Копенхаген“ - Индустриална зона Искър - ЖП Гара „Искър“ - ж.к. Дружба-1 - бул. „Асен Йорданов“ - Автостанция „Гео Милев“ - бул. „Шипченски проход“ - бул. „Ситняково“ - ЖП Гара „Подуяне“ - бул. "Янко Сакъзов" - Театър София - Парка "Заимов" - Бул. "Княз Ал. Дондуков" - Национална опера - Младежки театър | Искър | Duewag GT8 |
[редактиране] Фотогалерия
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД - Трамваен транспорт
- Статия „Историята на софийския трамвай“ от Георги Александров
- Първите софийски трамваи от блог Стара София
[редактиране] Източници и бележки
- ↑ а б Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД - Виртуални табла, посетен на 27.04.2011 г.
- ↑ а б в г д Официален сайт на софийския Център за градска мобилност ЕООД - Трамваен транспорт, посетен на 14.01.2009 г.
- ↑ Статия „Историята на софийския трамвай“ от Георги Александров, посетен на 17.01.2009 г.
- ↑ Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ — по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото - двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.
|
|||||||
