Трамваи в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Трамваи в София се движат от 14 януари (1 януари стар стил) 1901 г.[2]

Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 км. Използват 2 типа линии - теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 мм, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с нормално междурелсие са едва около 40 км. линии (обслужвани в момента от трамвайни линии №20, №22 и №23)[2].

Съдържание

История [редактиране]

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато Община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 14 януари (1 януари стар стил) 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета - двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 км и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[2].

В периода 1903-1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „Кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови[3].

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първия изцяло български трамвай. Последният български трамвай - двойносъчленен Т8М-900, използван и до днес - е произведен в завода през 1991 г.[2]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с реновиране на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия №20). Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия №22)[2].

На 17-ти февруари 2010 е открита линия номер 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. В последствие линията е удължена и към 2011 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежки театър.

На 10-ти април 2010 е открита нова екпериментална трамвайна линия 4, подпомагаща тм 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков - пл. Македония - Централна гара - кв. Орландовци.

Депа и бази [редактиране]

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо "Клокотница" - Първи трамваен парк - Първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година. В момента там се помещават част от работните вагони и специална техника.
  • Депо "Красно село" - преустроено в сегашния завод за трамваи "ТРАМКАР" - до преустройството си - Втори трамваен парк
  • Депо "Банишора" - Трети трамваен парк
  • Депо "Красна Поляна" - Втори трамваен парк
  • Депо "Искър" - Четвътри трамваен парк - Построено в края на 1980-те години за нуждите новите линии за нормално междурелсие.

Статистика [редактиране]

Средната скорост към 2010 г. е 12,7 km/h. За сравнение, метрото в София се движи с 38,84, а автобусите – с 19,4 km/h.[4]

Любопитно [редактиране]

Характерна особеност на трамваите в София е вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Татра T6B5 такива не са монтирани). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

Трамвайни линии и мотриси (Маршрути в сила от 15.10.2012) [редактиране]

Линия № Маршрут Обслужващо депо Мотриси
1 ж.к. Иван Вазов- бул. „Витоша“ - Национален дворец на културата, Метростанция НДК - "Петте Кьошета"(бул.Прага) - бул.Хр. Ботев - ул. Струга, Централна Автогара, Метростанция "Централна жп гара" (само в посока "Надлез Надежда") - Централна гара - Метростанция "Кн. Мария Луиза" - Надлез Надежда Банишора Т8К-503, T8M-900М, Т6М-700
3 кв. Орландовци - Централни Софийски Гробища - ул. „Козлодуй“ - Метростанция "Централна жп гара" - Централна Гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Възраждане“ - бул. „Александър Стамболийски“ - Метростанция "Константин Величков" - бул. „Константин Величков“ - Гара Захарна фабрика Банишора Т6М-700
4 Бул. Никола Петков - кв. Овча купел - ж.к. Красно село - ж.к. Хиподрума/ж.к. Лагера - МБАЛСМ „Пирогов“ - Руски паметник - пл. „Македония“ - бул. „Христо Ботев“ - Метростанция "Централна жп гара" - Централна гара - Централен гробищен парк - кв.Орландовци Банишора Т6М-400 София 100, Т8М-300-България 1300
5 кв. Княжево - бул. „Цар Борис III“ - ж.к. Бъкстон - ж.к. Красно село - ж.к. Хиподрума/ж.к. Лагера - МБАЛСМ „Пирогов“ - Руски паметник - пл. „Македония“ - Съдебна палата Красна поляна Т8М-700IT Inekon
6 ж.к. Обеля-2 - Метростанция "Обеля" - ж.к. Връбница-1 - Метростанция "Бели Дунав" - жк. Свобода - кв. Триъгълника - Транспортен подлез „Надежда“ - Метростанция "Княгиня Мария Луиза" - Централна гара - бул. „Христо Ботев“ - пл. „Македония“ - Петте Кьошета - НДК-тунел, Метростанция НДК - хотел Хилтън - Метростанция "Европейски съюз" - Сити Център София - Хотел Хемус - ж.к. Лозенец Банишора T6M-700, Т8М-900М
7 Метростанция Хан Кубрат - кв. Триъгълника - Пета градска болница - Метростанция "Княгиня Мария Луиза - Централна гара - бул. „Христо Ботев“ - „Петте кьошета“ (бул. Прага) - Национален дворец на културата, Метростанция НДК - бул. „Витоша“ - бул. „България“ - ж.к. „Борово“ Банишора Т8М-900(М)
8 ж.к. Люлин-5 - бул. „Панчо Владигеров“ - Кооперативен Пазар Люлин - Метростанция "Люлин" - Метростанция "Западен парк" - бул. „Царица Йоанна“ - Метростанция "Вардар" - ж.к. Западен парк - бул. „Александър Стамболийски“ - пл. „Възраждане“ - пл. „Македония“ - Съдебна палата Красна поляна и Банишора Татра T6A2, Tatra Т6А2-СФ-99, Татра Т4D-C/B4D-C, Т8К-503
10 ж.к. Западен парк - бул. „Александър Стамболийски“ - пл. „Македония“ - ул. „Алабин“ - Съдебна палата - пл. „Славейков“ - ул. „Граф Игнатиев“ - Метростанция Стадион "Васил Левски" - Семинарията - бул. "Джеймс Баучер" - Метростанция "Джеймс Баучер" - бул. Черни връх - кв. Хладилника Красна поляна Татра T6A2, Tatra Т6А2-СФ-99
11 кв. Илиянци - Стоков базар „Илиянци“ - бул. „Рожен“ - кв. Триъгълника - депо „Банишора“ - бул. „Габрово“ - Метростанция "Константин Величков" - бул. „Константин Величков“ - бул. „Въскресение“ - депо „Красна поляна“ - Автостанция Овча купел - бул. „Цар Борис III“ - бул.„Никола Петков“ (Горнобански път) Красна поляна Татра Т4D-C/B4D-C
12 кв. Илиянци - Стоков базар „Илиянци“ – бул. „Рожен“ - кв. Триъгълника - Метростанция "Княгиня Мария Луиза" - Метростанция "Централна жп гара" Централна гара - бул. „Княгиня Мария Луиза“ - Метростанция "Лъвов мост" - Централни Хали - Метростанции "Сердика", "Сердика II" пл."Света Неделя" - пл. „Славейков“ - Метростанция Стадион "Васил Левски" - пл. „Журналист“ Банишора Т6М-700
18 кв. Орландовци - ул. „Козлодуй“ - Лъвов мост - бул. „Княгиня Мария Луиза“ - Метростанция "Лъвов мост" - Централни Хали - Метростанции "Сердика", "Сердика II" пл."Света Неделя" - пл. „ Славейков“ - ул. „Граф Игнатиев“ - Метростанция Стадион "Васил Левски" - пл. „Журналист“ - Семинарията - Руско посолство Красна поляна Татра T6A2, Tatra Т6А2-99-СФ
19 Гара София Север - кв. Триъгълника - Метростанция "Константин Величков" - бул. „Константин Величков“ - ж.к. Красна поляна - Автостанция „Овча купел“ - кв. Княжево Банишора Т6М-400 София 100
20 Депо „Искър“ - ЖП Гара „Искър“ - ул. „Искърско шосе“ - ж.к. Дружба-1 - бул. “Асен Йорданов“ - Автостанция „Гео Милев“ - бул. „Шипченски проход“ - ж.к. Гео Милев - бул. „Ситняково“ - ЖП Гара „Подуяне“ - бул. „Мадрид“ - Театър София - бул. „Кн. Александър Дондуков“ - Младежки театър - ул. „Бачо Киро“ (само в посока Метростанция Опълченска) / ул. „Веслец“ (само в посока Депо „Искър“) - Централни хали - Женски пазар - ул. “Пиротска“ - Метростанция Опълченска Искър Татра T6B5
22 Автостанция Изток - бул. „Ботевградско шосе“ - ЖП Гара „Подуяне“ - бул. „Мадрид“ - Театър София - бул. „Кн. Александър Дондуков“ - Младежки Театър - ул. „Бачо Киро“ (само в посока Депо „Красна Поляна“) / ул. „Веслец“ (само в посока Автостанция Изток) - Централни хали - Женски пазар - ул. „Пиротска“ - Метростанция "Константин Величков" - бул. „Константин Величков“ - Депо „Красна поляна“ Искър Duewag T4/B4, Duewag GT6, Т6МД-1000М (4027), Tatra T4D-M/B4D-M
23 ул. "Обиколна" (ж.к. Дружба-2) - бул. „Копенхаген“ - Индустриална зона Искър - ЖП Гара „Искър“ - ж.к. Дружба-1 - бул. „Асен Йорданов“ - Автостанция „Гео Милев“ - бул. „Шипченски проход“ - бул. „Ситняково“ - ЖП Гара „Подуяне“ - - бул. „Мадрид“ - Театър София - бул. „Янко Сакъзов“ - Бул. "Княз Ал. Дондуков" - Младежки театър Искър Duewag GT8

Фотогалерия [редактиране]

Източници и бележки [редактиране]

  1. а б Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД - Посетен на 1.1.2013 г.
  2. а б в г д Трамваен транспорт - в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14.01.2009 г.
  3. Статия „Историята на софийския трамвай“ от Георги Александров, посетен на 17.01.2009 г.
  4. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ — по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото - двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.

Външни препратки [редактиране]