Транспорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Greenline-Express.jpg

Транспортът (от латински: trans, „през“, и portare, „нося“) е придвижването на хора и стоки от едно място на друго. За тази цел се използва пренос по релсови, водни и обикновени пътища, по въздуха, по тръбопроводи и други. Транспортът е един от основните отрасли на икономиката и за функционирането му са необходими специализирана транспортна инфраструктура, превозни средства и организация на цялостната дейност.

Транспортът и телекомуникациите могат да бъдат взаимозаменяеми и взаимодопълняеми. Макар и замяната на транспорта с достатъчно развита комуникация е теоретически възможно (вместо лично посещение може да се изпрати телеграма, да се позвъни по телефона, да се изпрати факс или електронно съобщение), но беше открито, че тези способи на комуникация в реалността пораждат повече взаимодействия включително и лични. Ръстът в транспортната сфера е невъзможен без комуникация, която е жизнено необходима за развитието на транспортните системи — от ж.п. линиите в случаите на двустранно движение по един коловоз до управлението на полетите, при което е необходимо знание за точното местоположение на въздушният съд в небето. Открито е че развитието в едната област води до ръст в другата.

Видове транспорт[редактиране | edit source]

Транспортът се осъществява по няколко основни начина, всеки от които използва специфични превозни средства, инфраструктура и организация. Транспортирането на даден пътник или стока може да включва съчетание от няколко от тези основни начини - интермодален транспорт. Всеки от видовете транспорт има свои предимства и недостатъци, като изборът между тях се определя от стойността, капацитета и бързината.

Пренос от хора и животни[редактиране | edit source]

Човек пренася товар

Най-ранната форма на транспорт е пренасянето от човек чрез ходене, бягане или плуване. Развитието на техниката е довело до силно ограничаване на тази форма на транспорт. Днес тя се използва главно в слабо развити или трудно достъпни области, където няма условия за използването на други начини за превоз. Макар че хората могат да ходят без специална инфраструктура, наличието на пътища улеснява придвижването им.

Домашните работни животни, като коне, магарета и говеда, също могат да се използват за пренос на хора и стоки. Те превъзхождат значително хората по бързина, издръжливост и капацитет.

Пътен транспорт[редактиране | edit source]

Път с натоварено автомобилно движение

Пътният транспорт възниква с появата на първите колесни превозни средства, които изискват за нормалното си придвижване специално подготвени трасета - пътища. Те са подравнени участъци от терена, а днес често и със специална пътна настилка, която улеснява преминаването на превозните средства.[1][2] В рамките на селищата пътищата се наричат улици.[3]

В наши дни основните превозни средства, които използват пътищата, са автомобилите, включително автобусите, предназначени за превоз на голям брой хора, и камионите, предназначени за превоз на товари. Най-голям е броят на леките автомобили, предназначени за транспортиране на малък брой хора или малки товари. Те предоставят голяма функционална гъвкавост за сметка на по-неикономичната си работа.[4] Пътищата се използват и от други превозни средства, като мотоциклети и велосипеди.

Воден транспорт[редактиране | edit source]

Водният транспорт се осъществява с помощта на плавателни съдове, като шлепове, лодки или кораби, придвижващи се в естествен или изкуствен воден басейн, като море, океан, езеро, канал или река. В миналото голямо значение за водния транспорт има използването на вятъра, но повечето съвременни плавателни съдове, използвани за транспортни цели, се задвижват с двигатели, използващи за гориво слаборафиниран нефт - котелно гориво.

Макар и сравнително бавен, водният транспорт е много ефективен при превозването на големи количества трайни стоки. При междуконтиненталните превози той е много по-евтин от основната алтернатива, въздушния транспорт. В същото време достъпът до водния транспорт е ограничен от географските условия - наличието на достатъчно голям воден басейн, в който да могат да се придвижват плавателните съдове.

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

Високоскоростен пътнически влак

Железопътният транспорт използва специални пътища, най-често с две успоредни стоманени релси. По-ограничено приложение имат монорелсовите пътища и магнитни системи, като маглев. Превозните средства, движещи се по релсовите пътища, се наричат влакове. Те обикновено се задвижват от локомотив, в наши дни най-често с електрическа или дизелова тяга.

Изграждането и поддържането на железопътните линии е по-скъпо от това на пътищата, но триенето между релсите и колелата на влаковете е много по-слабо, отколкото между пътната настилка и гумите на автомобилите, което прави железопътния транспорт по-малко енергоемък от автомобилния.

Някои съвременни железопътни линии са предназначени за придвижване на пътници с висока скорост, като влаковете могат да достигат скорости до 350 km/h. Такива линии изскват специална конструкция и поддръжка на релсовите пътища. В градски условия се използват подземни железници (метро), както и трамваи, относително къси влакове без обособен локомотив.

Въздушен транспорт[редактиране | edit source]

Приземяващ се пътнически самолет

Въздушният транспорт използва като превозни средства летателни апарати, най-често самолети, които се придвижват във въздуха. Те обикновено се нуждаят от специални наземни съоръжения, летища, в които се осъществява товарене и разтоварване, поддръжка и зареждане с гориво.

Въздушният транспорт е най-бързият начин за превозване на хора и стоки, като пътническите самолети могат да достигат скорост до 875 km/h. В същото време той е сравнително скъп и енергоемък, а относително малкият капацитет на летателните апарати ограничава използването му за превоз на стоки.

Други видове[редактиране | edit source]

Компоненти[редактиране | edit source]

Пътен възел на две нива

Понятието транспорт включва в себе си няколко аспекта; грубо могат да се разбият на инфраструктура, транспортни средства и управление. Инфраструктурата включва използваните транспортни мрежи и пътища, въздушни коридори, канали, тръбопроводи, мостове, тунели, водни пътища и т. н.), а също транспортни възли или терминали, където се извършва товаро-разтоварни дейности или прехвърляне на пътници от едни на друг вид транспорт (например, летища, гари, автобусни спирки и пристанища).

Транспортните средства обикновено са автомобилите, велосипедите, автобусите, влаковете, самолетите. Под управление се разбира контролът над системата, например сигналите на светофара, железопътните стрелки, управлението на полетите и т. н., а също така правилата (освен всичко останало и правилата за финансиране на системата: платени пътища, данъци и акцизи върху горивото и т. н.).

Функции[редактиране | edit source]

Видове транспорт, според товара
Видове транспорт, според обхвата

Планиране[редактиране | edit source]

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Въздействие върху околната среда[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Road Infrastructure Strategic Framework for South Africa. // National Department of Transport (South Africa). Посетен на 24 март 2007.
  2. ((en)) Lay, Maxwell G. Ways of the World: A History of the World's Roads and of the Vehicles that Used Them. Rutgers University Press, 1992. ISBN 0813526914. с. 6-7.
  3. ((en))  What is the difference between a road and a street?. // Word FAQ. Lexico Publishing Group, 2007. Посетен на 24 март 2007.
  4. ((en)) Cooper, Chris и др. Tourism Principles and Practice. 2nd. Harlow, Longman, 1998. ISBN 0-582-31275-6. с. 278.