Трапистки орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Траписти)
Направо към: навигация, търсене
Трапистки орден
Abbaye d'Orval - Cour d'honneur 1.jpg
Пълно име Орден на цистерцианците на строгото спазване
Латинско име Ordo Cisterciensis Strictioris Observantiae
Съкратено име O.C.S.O.
Църква Католическа църква
Основател Арман Жан Льо Бутилие дьо Рансе
Дата на основаване 1663 г.
Численост 2063 (2010)
Съвременен статут действащ
Сайт [1]
Абатството "Notre-Dame de la Trappe", Франция

Трапистки орден, официално наименованиеОрден на цистерцианците на строгото спазване (на латински: Ordo Cisterciensis Strictioris Observantiae) е католически монашески орден, който се отделя от Ордена на цистерцианците.

История[редактиране | edit source]

Абат Арман Жан Льо Бутилие дьо Рансе

Орденът е основан през 1663 г. от Арман Жан Льо Бутилие дьо Рансе, който от 1662 г. е абат на цистерцианския манастир в Солини ла Трап във Франция (откъдето идва и названието на монасите на ордена), като реформистско движение, в отговор на отслабването на реда и морала в другите цистерциански манастири.

Женската клонка на ордена е основана от Луиза, принцеса де Конде.

По време на Френската революция трапистите са прогонени от Франция и основават нови абатства в Швейцария, Русия и Прусия, където обаче също са подложени на преследване. През 1817 г. им е разрешено да се завърнат във Франция. През 1834 г. папа Григорий XVI дарява на ордена името Религиозна конгрегация на цистерцианците от Нотр Дам от Ла Трапе. През 1880 г. около 1500 траписти отново са изгонени от Франция. През 1892 г. папа Лъв XIII официално признаваотделянето и автономията на трапистите като самостоятелен орден, независим от цистерцианския.

По данни от 2010 г. трапистите наброяват 2 063 монаси, от които 818 свещеници[1]. Женската клонка на ордена наброява около 1 800 монахини. Към ордена принадлежат 170 манастира в целия свят.

Монашески живот[редактиране | edit source]

Молитва

Трапистите спазват Правилата („Regula Benedicti") на Свети Бенедикт много по-строго, отколкото останалите монашески ордени. Тези правила описват идеалите и ценностите на монашеския живот. Съобразно тях, трапистите са задължени да се молят по няколко часа дневно, да се трудят упорито, да съблюдават мълчание (но не да дават обет за мълчание, както погрешно се твърди) и строг пост (не употребяват никакво месо). Облеклото им се състои от монашеско расо с качулка, поясно въже и дървени обувки.

Според 48-а глава от Правилата на Свети Бенедикт "...Безделието е враг на душата; затова братята трябва да бъдат заети с ръчен труд в определени часове ... тогава те са монаси в истината, ако те живеят от работата на своите ръце, както и нашите предци и апостолите...".[2]

Съобразно тези постановления, много от трапистките манастири произвеждат стоки, които се продават, за да осигурят доход за издръжката на монасите и манастира, а и за да послужат за благотворителни и други социални дейности. Трапистките монаси произвеждат и продават различни стоки : хляб, сирене, бира, вино, ликьор, шоколад, гъби, други хранителни и религиозни стоки, облекло и ковчези.

Тъй като според монашеските правила не се изисква въздържание от алкохол, някои трапистки абатства разполагат със собствени пивоварни, в които се произвежда прочутата трапистка бира. В наши дни действащи са осем трапистки пивоварни : шест в Белгия (Westmalle, Westvleteren, Chimay, Rochefort, Orval и Achel), една в Холандия (Koningshoeven) и от 2013-та една в Австрия (Engelszell). Трапистките бири са изключително популярни и са считани за едни от най добрите бири в света.

Списък с главни абати на Ордена (1892 - 2011)[редактиране | edit source]

Трапистки монаси
  • 1892-1904 : Sébastien Wyart
  • 1904-1922 : Augustin Marre
  • 1922-1929 : Jean-Baptiste Ollitraut de Keryvallan
  • 1929-1943 : Herman-Joseph Smets
  • 1943-1951 : Dominique Nogues
  • 1951-1963 : Gabriel Sortais
  • 1964-1974 : Ignace Gillet
  • 1974-1990 : Ambroise Southey
  • 1990-2008 : Bernardo-Luis-José Oliveira
  • 2008-досега : Eamon Fitzgerald

Литература[редактиране | edit source]

  • Immo Eberl: Die Zisterzienser. Geschichte eines europäischen Ordens. Lizenzausgabe. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-16487-3.
  • Karl Suso Frank: Geschichte des christlichen Mönchtums. 5. verbesserte und ergänzte Auflage. Primus-Verlag, Darmstadt 1996, ISBN 3-89678-500-1.
  • Karl Suso Frank: Trappisten, in: "Lexikon für Theologie und Kirche", 10 (2001), S. 193–195.
  • David Knowles: Geschichte des christlichen Mönchtums. Benediktiner, Zisterzienser, Kartäuser. Kindler, München 1969, Kindlers Universitätsbibliothek 45.
  • Louis J. Lekai: The Cistercians. Ideals and Reality. Kent State University Press, Kent OH 1977, ISBN 0-87338-201-3.
  • Maria Magdalena Aust: La Trappe: Last und Inspiration einer Legende. Die Spiritualität der Trappisten in ihrer geschichtlichen Entwicklung. In: Edith-Stein-Jahrbuch 9, 2003, ISSN 0948-3063, S. 92–111.
  • David N. Bell: Understanding Rancé. The Spirituality of the Abbot of La Trappe in Context. Cistercian Publications, Kalamazoo MI 2005, ISBN 0-87907-105-2, (Cistercian studies series 205).
  • Henri J. M. Nouwen : Ich hörte auf die Stille. Sieben Monate im Trappistenkloster. 18. Auflage. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1999, ISBN 3-451-18023-5.
  • Bernardin Schellenberger: Die Stille atmen. Leben als Zisterzienser. Kreuzverlag, Stuttgart 2005, ISBN 3-7831-2605-3.
  • Alban J. Krailsheimer, Armand-Jean de Rancé, abbé de la Trappe, Cerf, coll. « Histoire religieuse », 2000
  • Augustin-Hervé Laffay, Dom Augustin de Lestrange et l'avenir du monachisme (1574–1827), Cerf, coll. « Histoire religieuse », 1998 г.
  • Robert Serrou и Pierre Vals, La Trappe, lieu de silence, de prière et de paix, Éditions Horay,
  • François-René de Chateaubriand, Vie de Rancé, 1844 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Order of Cistercians of the Strict Observance. Trappists
  2. The Rule of St. Benedict. // Ccel.org. Посетен на 2011-03-09.

Външни препратки[редактиране | edit source]