Трафалгар (площад)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трафалгар.

Площад Трафалгар е площад в Лондон, който ознаменува Битката при Трафалгар (1805), Британска морска победа в Наполеоновите войни. Първоначално името на площада е било "Крал Уилям IV", но Джордж Тейлър предложил името "Площад Трафалгар".

През 1820 г. Принцът регент поръчва на архитекта Джон Наш да доразвие района. Днешната архитектура на площада е дело на Сър Чарлз Бари и е завършена през 1845 г.

На площада, популярно място за политически демонстрации, се намират Колоната на Нелсън и други известни статуи и скулптури.

Общ преглед[редактиране | edit source]

Площад Трафалгар гледан от север.

Площадът се състои от голяма централна част, заобиколена от пътища от трите страни, а от четвъртата – стълбите, водещи към Националната галерия. Улиците, които обграждат площада образуват част от натоварения път A4, а до 2003 улиците около площада образуват еднопосочна система на движение. Подлези, свързани с Метростанция Чаринг Крос позволяват на пешеходците да избегнат трафика. Последни ремонти са намалили ширината на пътищата, а северната страна на площада вече е затворена за движение.

Колоната на Нелсън е в центъра на площада, заобиколена фонтани, проектирани през 1939, и четири огромни бронзови лъва. Смята се, че използвания метал е рециклиран от оръдието на френската флотилия. На върха на колоната е статуята на Хорацио Нелсън, адмиралът, който командвал Британският военноморски флот в Битката при Трафалгар.

В северната страна на площада се намира Националната галерия, а на изток е църквата Свети Мартин. Площадът свързва Мол-ът с Адмиралтейската Арка на югозапад. На юг се намира Уайтхол, на изток улица Странд и Южноафриканската къща, на север Улица Чаринг Крос, а на запад е Канадската къща.

В ъглите на площаа има четири плинта; двата северни са били предназначени за статуи на конници и затова са по-широки от двата южни. Върху три от тях има статуи: Джордж IV (североизток, 1840 г.), Хенри Хавелок (югоизток, 1861), и Сър Чарлз Джеймс Нейпиър (югозапад, 1855). Кметът на Лондон Кен Ливингстън недвусмислено пожела статуите на двамата генерали да бъдат подменени със статуи, които обикновените лондончани биха разпознали.

На поляната пред Националната Галерия има две статуи: Джеймс II на запад от входа и Джордж Вашингтон на изток. Втората статуя е подарък от щата Вирджиния и стои на почва, внесена от САЩ (според декларацията на Вашингтон той никога повече няма да стъпи на Британска почва).

Площадът е станал изключително важно символично социално и политическо място както за посетители, така и за самите лондончани, развивайки се от еспланада, осеяна с фигурите на национални герои, до най-главния политически площад на страната. Неговата значимост като символ е демонстрирана през 1940 г., когато Нацистките СС правят таен план за пренасянето на Колоната на Нелсън в Берлин веднага след очакваната немска инвазия.

Четвърти плинт[редактиране | edit source]

Четвъртия плинт в северозападния ъгъл е построен през 1841 г. е предназначен за конна статуя на Уилям IV, но остава празен поради недостатъчни средства. По-късно, не се стига до съгласие за това кой монарх или военен герой да бъде поставен там.

Много компании са използвали плинта (често и без разрешение) като платформа за публични изяви, влючително модел на Дейвид Бекам от Мадам Тюсо по време на Световното първенство през 2002 г. Телевизионна реклама на британския телевизионен Канал 4 показва компютърно-създадено лого на телевизията на върха на плинта.

Как най-добре да бъде използван четвъртия плинт остава спорен въпрос. На 24 май 2003 г. Уенди Уудс, вдовица на борещия се срещу расовата сегрегация журналист Доналд Уудс, обявява, че събира £400,000 да плати за статуя на Нелсън Мандела от Иън Уолтърс. Причината е намиращата се от източната страна на площадаЮжноафриканска къща.

Гълъби[редактиране | edit source]

Площадът е известна туристическа дестинация в Лондон и е популярен с гълъбите, които се събират на него. Храненето на гълъбите е обичайно занимание за лондончани и туристи. Дали гълъбите са желани или не е спорен въпрос от много време: изпражненията им загрозяват сградите и увреждат каменните предмети, а ятото, което понякога наброява 35 000, представлява заплаха за здравето. През 1996 г. полицията арестува човек, хванал 1500 птици и ги е продал на посредник; смята се че птиците са включени в хранителната мрежа.

През 2000 г. продажбата на семена за хранене на птици е забранена, а обучени соколи започват да кръжат над площада. Природозащитници, както и някои туристи продължили да хранят птиците, но през 2003 г. Кен Ливингстън забранява храненето на гълъбите със закон. Сега на площада има сравнително малко птици, а той е използван за фестивали и е наеман от различни филмови компании, което не бе възможно през 90-те години.

Развитие[редактиране | edit source]

През 2003 г. реконструкцията на на северната страна на площада е завършена. Поради ремонтните дейности се наложило затварянето завинаги на главния път, минаващ от там. На площада е разруяена част от стената и започва изграждането на широки стълби. Планове за голямо стълбище са дискутирани дълго време, още когато е правен първоначалния план на площада. Новите стълби излизат на голяма тераса пред Националната галерия, на мястото, където преди е минавал пътя.

Площад Трафалгар, 1908.
Площад Трафалгар, гледан от Националната галерия, 2003.
Панорамна гледка към Площад Трафалгар откъм Националната галерия, есен 2005.

Коледна церемония[редактиране | edit source]

На площада се провежда коледна церемония всяка година от 1947 г. насам. Норвежки смърч, (или понякога ела) се подарява от норвежката столица Осло за Коледно дърво на Лондон, в знак на благодарност за британската подкрепа през Втората Световна Война. Като част от традицията Лорд Кметът на Уестминстър посещава Осло през късната есен и присъства на отрязването на дървото, а кметът на Осло идва в Лондон за осветяването на дървото по време на Коледната церемония.