Траянови валове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Траяновите валове“ на картата по история на Бесарабия на Александър Фомич Велтман, 1827 г. (дадени са в червен цвят)
Карта на Българските земи при Аспарух и Тервел и граничните български валове.
Валове, пътища и укрепления на територията на Румъния и Молдова, които според румънските схващания са римски, византийски и готски.

"Трая́новите ва́лове" са фортификационни система от укрепления под формата на земни насипи с ров в Добруджа и Бесарабия, на територията на днешните Украйна, Молдова и Румъния.  

Според проф. Петър Коледаров името „Троян“ е условно назоваване на пътища, окопи, проходи и други съоръжения от по-стара епоха, което е като синоним на „римски“ или „византийски“, а често пъти и за такива от периода на османотурското господство на Балканите. Нещо повече, обекти с наименование „Траян“ или „троянов“ могат да се изведат и от думата в румънски език „troian” със значение: „насип“, „пряспа“, „окоп“ и не биха могли да имат общо с римския император Марк Улпий Траян.[1] Макар при него Римската империя достига максималното си разширение, присъединявайки към територията си и Дакия, тя не включва териториите, където всъщност са повечето от т.нар. „Траянови валове“.

Съществува спор между учените, дали някаква част от съоръженията е дело на римляните и до каква степен те са изградени от византийци, готи и прабългари.[2][3][4] Редица български учени, които работят по темата, като проф. Рашо Рашев, проф. Станчо Ваклинов, проф. Петър Петров, проф. Петър Коледаров, д-р Деян Рабовянов, проф. Васил Златарски, Йордан Венедиков, и др. в свои академични публикации твърдят, че голяма част от укрепителните съоръжения издигнати в региона са прабългарски. Това мнение се поддържа и от британските професори Джон Бейгнал Бъри и Стивън Рънсиман, унгарския проф. Геза Фехер, румънския проф. Петре Дякону, чешкия акад. Карел Шкорпил и т.н. [5][6][7][8][9][10][11][12][13][1][14][15][16][17][18]

Същото се подкрепя и от средновековни летописи в които се посочва, че: „Испор (Аспарух) цар ..... създаде и велик презид (укрепен вал) от Дунава до морето.“[19] и също: "Страната на българите е окръжена с ограда (вал) .... тази ограда е подобна на стена при ров.”  [20]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Петър Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. стр.13-15
  2. ↑ Great Walls and Linear Barriers, Peter Spring, Pen and Sword, 2015, ISBN 1-4738-5404-0, pp. 138 - 144.
  3. ↑ Archaeology from Historical Aerial and Satellite Archives, William S. Hanson, Ioana A. Oltean, Springer, 2012, ISBN 1-4614-4505-1, p. 331.
  4. ↑ Peter Heather, The Goths, Blackwell Publishing, ISBN 0-631-20932-8, 1998, p. 100.
  5. ↑ John Bagnell Bury. A History of the Eastern Roman Empire from the Fall of Irene to the Accession of Basil II (802—867), London, 1912, p. 361—362.
  6. ↑ St. Runciman. A History of the First Bulgarian Empire. London, 1930, p. 74. App. VI, pp. 288—290
  7. ↑ Г. Фехер. Военното дело на прабългарите С 1938, с. 117 и сл.
  8. ↑ Р. Diaconu, Zur Frage der Datierung des Steinwalles in der Dobroudscha und der Localizierung der im Berichte der griechischen Toparchen geschilderten Eregnisse. Dacia, VI, 1962, p. 317—335
  9. ↑ К. Šcorpil, Starobulharske stany (lagery) i vail na poloostrovu Balkanskeu. Sbornik česke spolecnosti zemevedne, XXV, 1919, s. 41;
  10. ↑ Петър Петров, 3. Прабългарите в Онгъла, стр. 150, 152, 153, Образуване на българската държава, София, 1981.
  11. ↑ Рашо Рашев, „Раннобългарски землени укрепителни съоръжения“, Български средновековни градове и крепости, т.1, Варна, 1981, с. 16-44.
  12. ↑ Рашо Рашев, Старобългарски Укрепления на долния Дунав VII-XIV, Варна 1982
  13. ↑ Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век,  Българско Историческо Дружество, София 1977
  14. ↑ Деян Рабовянов, стр. 170-176, 209, 210, 218-221, Извънстоличните каменни крепости на Първото български царство, Археологически институт с музей на БАН, C 2011
  15. ↑ В. Н. Златарски, История на Първото българско Царство, Т. I, ч. 1, с. 209-213
  16. ↑ Йордан Венедиков, Старобългарски окопи, сп. Отечество, кн. 39/ 1917 г.
  17. ↑ БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981
  18. ↑ Василина Камбурова и колектив, Атлас История на България, стр. 5 Славяни и прабългари, образуване на Българската държава, С 1975
  19. ↑ Ив. Божилов, Стара българска литература, 3. Исторически съчинения, С., 1983, 60-65, 360-362. Български апокрифен летопис, Държавен исторически музей – Москва, сбирка А. И. Хлудов, № .400б-403-та.
  20. ↑ Ал-Масуди, Мурудж аз-захаб ва ма’адину-ал-джавахир ((ar)). Сайда-Бейрут, 1987. Т. 1. стр. 317—318.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Траянови_валове&oldid=11304267“.