Требище (Община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Требище.

Требище
Требиште
Панорама
Панорама
Macedonia relief location map.jpg
41.6283° с. ш. 20.5892° и. д.
Требище
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Долна река
Надм. височина 742 m
Население (2002) 765 души
Требище в Общомедия

Требище или Требища (местното произношение е Требишча, на македонска литературна норма: Требиште, на албански: Trebishti, Требищи) е село в Република Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна река в източните склонове на Дешат над пролома на Радика между Дешат и Чаушица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Требище е смесено християнско-мюсюлманско село. Църквата „Свети Ахил Преспански“, метох на Бигорския манастир, е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Требища е посочено като село със 150 домакинства, като жителите му са 265 помаци и 144 българи.[2] През 1885 година при обединяването на нахиите Горна и Долна Река Трепеще е определено за център на новата Реканска каза. В края на 1887 година центърът на казата е преместен от Требище в Жировница.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Требища има 192 жители българи християни и 640 българи мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требища има 336 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Към 1910 година в селото се загнездва сръбската пропаганда и две къщи стават сърбомански. Властите обаче оказват съдействие на сръбската пропаганда и позволяват отваряне на сръбско училище.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Требища Река има 43 български екзархийски, 4 патриаршистки (2 от 1905 и 2 от 1910 г.) и 153 помашки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 2 ученици.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 303
албанци 159
турци 277
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 18
други 8

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Требище

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 263.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.