Требище (Община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Требище.

Требище
Требиште
Панорама
Панорама
Требище (Република Македония)
Red pog.png
Требище
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Долна река
Надм. височина 742 m
Население (2002) 765 души
Требище в Общомедия

Требище или Требища (местното произношение е Требишча, на македонска литературна норма: Требиште, на албански: Trebishti, Требищи) е село в Република Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в областта Долна река в източните склонове на Дешат над пролома на Радика между Дешат и Чаушица.

История[редактиране | edit source]

В 19 век Требище е смесено християнско-мюсюлманско село. Църквата „Свети Ахил Преспански“ е от 19 век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Требища е посочено като село със 150 домакинства, като жителите му са 265 помаци и 144 българи.[2] През 1885 година при обединяването на нахиите Горна и Долна Река Трепеще е определено за център на новата Реканска каза. В края на 1887 година центърът на казата е преместен от Требище в Жировница.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Требища има 192 жители българи християни и 640 българи мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требища има 336 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Към 1910 година в селото се загнездва сръбската пропаганда и две къщи стават сърбомански. Властите обаче оказват съдействие на сръбската пропаганда и позволяват отваряне на сръбско училище.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Требища Река има 43 български екзархийски, 4 патриаршистки (2 от 1905 и 2 от 1910 г.) и 153 помашки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 2 ученици.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 303
албанци 159
турци 277
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 18
други 8

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Требище

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 263.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.