Требониан Гал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Требониан Гал
'36-ти император на Римската империя'
Ritratto di trebonianno gallo III sec. dc. 01.JPG
Бюст на Требониан Гал
Лични данни
Управление 251 г. (с Хостилиан)
251/253 (с Волусиан)
Пълно име Цезар Гай Вибий Требониан Гал Август (като император)
Роден 206 г.
Перузия, Италия
Починал август 253 г.
Интерамна, Италия
Предшественик Деций Траян
Наследник Емилиан
Семейство
Брак Афиния Гемина Бебиана
Потомци Волусиан
Вибия Гала

Гай Вибий Требониан Гал, (на латински: Gaius Vibius Trebonianus Gallus) е римски император, (251 и 253 г.), наследил Деций Траян след смъртта му в битката при Абритус. Управлението му бележи етап на бързо задълбочаване на кризата в Римската империя през средата на III век.

Произходът на Требониан Гал е спорен — понякога се споменава че е илириец, но по-вероятно е роден в Перуджа, Италия във високо почитана сенаторска фамилия с етруски корени. Той има две деца от брака си с Афиния Гемина Бебиана: по-късният император Гай Вибий Волусиан и една дъщеря, Вибия Гала.

Неговата кариера е, както е още прието, обсята с политически и военни станции. Той е бил консул и ок. 250 г. става управител на Мизия, благодарение на император Деций. Друго почти нищо не се знае за ранната му история, освен, че командва мизийските легиони по времето на Траян Деций, а в битката при Абритус води легион и насочва войските към неудачна позиция в блатата, с което допринася за поражението на римляните и гибелта на императора.

Управление[редактиране | edit source]

В Мизия Гал е важна фигура в отбраната при честите инвазии на готите през Дунав и с това става извествен в армията.

Въпреки появилите се съмнения за участието му в заговор срещу Деций, Требониан Гал е избран от войниците за император, с надеждата че той ще се справи с готите, след голямото поражение срещу тях в битката при Абритус. Новият владетел обаче предпочита веднага да сключи унизителен мир с враговете, на които плаща големи парични контрибуции, след което заминава за Рим, където да получи одобрение от Сената. Варварите дори получават правото да задържат всички пленени римляни и това предизвиква негодувание сред легионерите. Освен това, въпреки изгодните за тях условия, готите така и не спазват мира и на следващата година отново нахлуват на Балканите.

Докато Гал марширува към Рим, в Илирия и Италия избухва голяма епидемия от чума, която отнема живота на стотици хиляди, в това число и на единствения оцелял син на Траян Деций – съимператора Хостилиан, (през ноември 251 г. във Виминациум). Върху Требониан Гал падат подозрения за убийството на Хостилиан. Междувременно, той подсигурява сигурността на своята династия като обявява сина си Волусиан за август и съуправител и го жени със сестрата на Хостилиан.

Римската империя пропада в повсеместна политическа и икономическа криза. От изток сасанидските перси оказват силен натиск върху границата, окупират Армения и нахлуват в Сирия през 252 г., където римските легиони търпят значително поражение в началото на 253 г. Мавритания е застрашена от "петте народа", опасна коалиция от берберски племена. Откъм Рейн се раздвижват германите, а готите продължават да плячкосват земите около Дунав.

Сваляне[редактиране | edit source]

Готските племена, нарушили мирният договор от 251 г., отново нападат Дунавската граница в 252 г. Армията не е доволна от императора, който не съумява да действа решително срещу проблемите. Тогава Емилиан, управителят на Мизия Superior и Панония, поема инициативата, напада и побеждава готите.

Монетно изображение на Требониан Гал

В края на 252 — началото на 253 г. победоносният военачалник Емилиан е издигнат от Дунавската армия за император и се насочва към Рим за да превземе властта. Требониан Гал повиква на помощ легионите от Рейнската граница начело с легатът на Горна Германия Публий Валериан, но те пристигат твърде късно — войската е изоставила император Гал и е преминала на страната на претендента.

Требониан Гал и Волусиан са убити от собствените си войници в Интерамна, недалеч от Рим, през август 253 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Bowman Alan K., Garnsey Peter, Cameron Averil (ed.). The Cambridge Ancient History: The Crisis of Empire, A.D. 193–337, Cambridge University Press, 2005. ISBN 0521301998.
  • Potter, David S. The Roman Empire at Bay AD 180–395, Routledge, 2004. ISBN 0-415-10058-5.


Римски императори
Деций Траян
(249 - 251)
Требониан Гал (251 - 253)
съимператори: Хостилиан (251)
Волусиан (251 - 253)
Емилиан
(253)
Римска империя