Треска Зика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Треска Зика (Zika Fever) е арбовирусна инфекция при хората. Вирусът е от род Flavivirus и се пренася от комари предимно от род Aedes.[1] Заболяването е характерно за тропическите райони на Африка и Югоизточна Азия. Клинически се проявява с инфлуенцоподобни признаци, подобно на тези при денге и западнонилска треска, но за разлика от последните изходът е благоприятен.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

Болестта е описана от Dick, Kitchen & Haddow през 1947 г.[1][2][3] при маймуни и комари от вида Aedes africanus обитаващи гората Жика в Уганда. По-късно вирусът е изолиран и в комари представители на други видове. Първото доказателство, че вирусът поразява хора е описано през 1952 г. при човек от Уганда с антитела в кръвта, а първият случай на заболяване е описан през 1964 г. В Нигерия е доказано за пръв път през 1975 г.[3] През 1978 г. вирусът е изолиран в малко огнище на заболяването в Индонезия. През 2007 г. е регистриран епидемичен взрив на заболяването на остров Яп, част от Микронезия. Това е първия случай на заболяването извън Африка и Азия.

Разпространение[редактиране | edit source]

Освен в Уганда, Нигерия, Индонезия и Микронезия вирусът е изолиран и в Танзания, Египет, Централноафриканска република, Сиера Леоне, Габон, Сенегал[2], Индия, Малайзия[2], Филипини, Тайланд и Виетнам.[4] Съществуват сведения, че вирусът може да се предаде и посредством полов контакт.[5]

Етиология[редактиране | edit source]

Причинител на треската Зика е вирус от семейство Flaviviridae.[6]

Епидемиология[редактиране | edit source]

Към вируса са възприемчиви хора, боледуват и макаци. Комарите представляват вектор като го предават от здрав към болен посредством кръвосмучене и инокулиране на причинителя. Известни са няколко вида преносители на вируса от род Aedes - Aedes africanus, Aedes apicoargenteus, Aedes luteocephalus, Aedes aegypti, Aedes vitattus и Aedes furcifer[7]. На остров Яп преносител на вируса се явява предимно комара Aedes hensilli[8]. Тези комари хапят хората през светлата част на денонощието като пик на тяхната активност се проявява в ранно утро и края на втората половина на деня.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Основните клинични признаци са главоболие, конюнктивит, болки в ставите на ръцете и краката и обрив по тялото. Симптомите продължават от 2 до 10 дена. Не са описани случаи на поразяване на плода при бременни.[1][7][2]

Диагноза[редактиране | edit source]

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.

Лабораторна диагноза[редактиране | edit source]

За лабораторна диагноза се използва метода PCR. При него се откриват антигени в кръвен серум взет в стадий на треска. За отдиференциране с други флавивирусни инфекции се използва метода ELISA.[7]

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

В диференциално-диагностично отношение трябва да се вземат предвид следните заболявания проявяващи се със сходни на Жика признаци:

Лечение[редактиране | edit source]

Няма сигурно лечение на болестта. То е насочено към облекчаване на симптомите, основно тези свързани с болките в ставите. Използват се нестероидни противовъзпалителни препарати, но без аспирин, поради опасността от повишаване на вероятността от кръвотечения. Ваксина против заболяването не се прилага.[1]

Профилактика[редактиране | edit source]

За ограничаване на заболяването е важно да се намалят местата, където се размножават комарите. Необходимо е и използването на инсектициди и обработка на водата с цел унищожаване на личинките на комара. Хората трябва да носят дрехи с дълъг ръкав и използват репеленти с цел ограничаване на ухапванията.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г European Centre for Disease Prevention and Control, Zika Virus Infection
  2. а б в г Zika Fever Who Discovered
  3. а б Zika Virus Infections in Nigeria: Virological and Seroepidemiological Investigations in Oyo State, by A. H. Fagbami, 1979
  4. Center for Disease Control and Prevention <www.cdc.gov>
  5. Probable Non–Vector-borne Transmission of Zika Virus, Colorado, USA, Brian D. Foy,corresponding author Kevin C. Kobylinski, Joy L. Chilson Foy, Bradley J. Blitvich, Amelia Travassos da Rosa, Andrew D. Haddow, Robert S. Lanciotti, and Robert B. Tesh
  6. Zika fever
  7. а б в Zika Virus Outside Africa
  8. Duffy MR, Chen TH, Hancock WT, et al. Zika Virus Outbreak on Yap Island, Federated States of Micronesia (2009). The New England Journal of Medicine. 360:2536-43, http://content.nejm.org/cgi/reprint/360/24/2536.pdf