Тресонче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тресонче
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола
Тресонче (Република Македония)
Red pog.png
Тресонче
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мала река
Надм. височина 1 314 m
Население (2002) 8 души

Трѐсонче или Трѐсанче (на македонска литературна норма: Тресонче) е село в Република Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в областта Мала река високо в планината Бистра на Мала река.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

За пръв път Тресонче се споменава в османо-турски документи от втората половина на 15 век като дервентджийско село. В 1493 година е отбелязано като напуснато от своите жители. Натискът от страна на местните власти е причина за издаването на два султански фермана — през 1526 и през 1680 година, с които се потвърждава дервентджийския статут на селото. В задълженията на местните жители е влизала охраната и поддържането на пътищата ДебърМаврово и ДебърКичево.[1]

В 19 век Тресонче е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тресенци е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 565 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тресанче има 1 320 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресанче има 1 680 българи екзархисти и в селото функционират българско и сръбско училище.[4]

В 1910 година по време на обезоръжителната акция в селото е изтезаван председателят на българския клуб Иван Юруковски.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Тресанче има 140 български екзархийски и 44 патриаршистки къщи (от 1900 г.). В селото работи сръбско училище с двама учители и 17 ученици.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Сърбия[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война селото е включено в състава на Сърбия. Българското училище е затворено, а книгите в библиотеката — изгорени[8].

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тресонче като българско село.[9]

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 г., секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[11]

Църкви[редактиране | edit source]

В Тресонче има два централни православни храма, част от Дебърско-кичевската епархия на Македонската православна църква: „Свети Никола“ от 18 век и Св. св. Петър и Павел“ от 1844 година. На около един километър западно от селото в местноста Щали се намира малката църква „Света Петка“ от края на 20 век. Под връх Бързовец на север в една скала се намира светилището Водици. В махалата Върлевци е имало малка църквичка, посветена на Свети Илия. Днес там има само голям бигорен кръст.[12]

Личности[редактиране | edit source]

Максим Ненов и Димитър Стефанов.
Родени в Тресонче
Македоно-одрински опълченци от Тресанче
  • България Евтим (Ефте, Ефто) Аврамов, 47-годишен, майстор бояджия, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[16]
  • България Нестор Апостолов, 23-годишен, майстор дюлгер, II клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  • България Пандил Аврамов, 38 (39)-годишен, бояджия, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[18]
  • България Симеон Алтов, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 дебърска дружина, ранен[19]
  • България Ставре Аврамов, 56-годишен, майстор, основно образование, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[18]
  • България Стамат Аврамов, 35-годишен, бозаджия, жител на Галичник, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 8 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[18]
  • България Христо Аврамов, 18 (19, 20)-годишен, бозаджия, халваджия, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина[18]
  • България Щилян Апостолов, 28-годишен, предприемач, II клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[20]
Починали в Тресонче
  • Република Македония Мирко Миронски (1930 - 2008), юрист и журналист от Социалистическа република Македония

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 10-12
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 263.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рp. 184-185.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  8. Киряков, Бойко. Христо Огнянов. Биография, София 1999, стр. 26
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. — София, 1929.
  10. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. Православните црковни објекти во Тресонче. // Македонска нација, 18. 5. 2011 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.480.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 194.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  18. а б в г „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.