Трета англо-маратхска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трета англо-маратска война
Период ноември 1817 – февруари 1818
Място Съвременния щат Махаращра и съседно области
Резултат Формален край на Маратхската империя и твърдо установяване на управлението на Британската източноиндийска компания в Индия
Воюващи страни
Flag of the Maratha Empire.svg
Маратхска империя
Flag of the British East India Company (1801).svg
Британска източноиндийска компания
Командири
Пешва Баджи Рао II Франсис Хейстингс
Сили
над 10 000 над 10 000

Третата англо-маратхска война (1817–1818) е последният и решителен конфликт между Британската източноиндийска компания и Маратхската империя в Индия. Войната остава компанията в контрол на по-голямата част от Индия. Тя започва с нашествие в маратхската територия от 110 400 войници на Компанията,[1] най-голямата такава британска сила, събирана в Индия. Войските се водят от генерал-губернатора Франсис Хейстингс и той е поддържан от сила под командването на генерал Томас Хислоп. Операциите започват с действия над пиндарите, банда от мюсюлмански и маратхски обирджии от централна Индия.[2]

Силите на пешва (министър-председател) Баджи Рао II, последвани от силите на Мудходжи II Бхонсле от Нагпур и Малхарао Холкар III от Индор, се надигат срещу Бритaнската компания. Натиск и дипломация убеждават четвъртия голям маратхски лидер Даулатрао Шинде от Гвалиор да остане неутрален, въпреки че губи контрол над Раджастан. Британските победи са бързи и водят до разпадането на Маратхската империя и изгубването на маратхската независимост. Пешвата е победен в битките при Кхадки и Корегаон. Няколко по-малки битки се водят от силите на пешвата, за да предотвратят пленяването му.

Пешвата е в крайна сметка пленен и поставен в малко имение в Битхур, близо до Канпур. Повечето от неговата територия е анексирана и става част от Бомбайското президентство. Махараджата на Сатара е възстановен като владетел на територията си като княжеска държава. През 1848 г. Тази територия също е анексирана от Бомбайското президентство според доктрината за пропуска на лорд Далхуси. Бхонсле е победен в битката при Ситабулди, а Холкар в битката при Махудпур. Северната част на доминионите на Бхоснле в и около Нагпур, заедно с териториите на пешвата в Бунделкханд, са анексирани от Британска Индия като Територии Саугор и Нербуда. Поражението на Бхоснле и Холкар също води до придобиването на маратхските кралсва Нагпур и Индор от британците. Наред с Гуалиор от Шинде и Джанси от пешвата, всички тези територии ставят княжески държави, признаващи британския контрол. Британското военно умение в Индия е демонстрирано от бързите победи при Кхадки, Ситабарди, Махидпур, Корегаон и Сатара.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bakshi, Ralhan, p. 261
  2. "Thus, many Pindaris were originally Muslim or Maratha cavalrymen who were disbanded or found Pindari life better than formal military service...Most Pindaris professed to be Muslims, but some could not even repeat the kalima or Muslim creed nor knew the name of the prophet."